Завеса
Картина
Дорослава
Един адамит
Една адамитка
Протоспатарий Георги
Един малък болярин
Един крагуяр
Един песяк
Кастрофилакт Евстрати
Кирил Босота
Еднаселянка
Друга селянка
I куманец войник
II куманец войник
III куманец войник
Един стар овчар
I-и селянин богомил
II селянин богомил
III селянин богомил
Един старец
I селянин
II селянин
III селянин
Ловчийската царска прислуга, селяни и войници
Зелена поляна в планина. Един балван там. Наоколо високи букове. Отляво се вижда врата на селска кръчма. В кръгозора планински върхове, увенчани със снегове.
Влазят отдясно, из буковата гора, Дорослава с черно расо, една млада адгмитка, пак в такова облекло, и един млад адамит, също в расо и със скуфа на глава. Заник слънце.
Явление 1
Дорослава, адамитът и адамитката
Адамитът. Стигнахме. (Сочи към дъното.) Зад тая гора е Добрев дол и там е Дълбоката дупка. Там ще намерим нашите.
Дорослава (гледа наоколо). Как е тука хубаво… Планини, гори… Ох, тука си отдъхнах свободно.
Адамитът. Тука вече няма мъж, Дорославо, няма тъмен мънастирски затвор, няма вериги, няма закон, няма цар. Наш цар е бог и ние сме негови деца, за да живеем в любов и радост, както ангелите му.
Дорослава. Ще фърлим и тия черни дрехи?…
Адамитът. Бог, като създаде Адама и Ева, не им даде дрехи, за да покрият телата си. Праведните на оня свят нямат дрехи, божиите избраници на тоя свят също трябва да фърлят покривката на лицемерието и лъжата. Жената бог създаде красна, за да се гордее с творението си, като го гледа от небесата.
Адамитката (сочи наляво). Това село какво е?
Адамитът. Наше, сиреч божие… Но да слезем в долът. (Чува се далеко пеене на духовна песен.) Чувате ли песните на божиите избраници?
Дорослава. Ох, тука няма мъж, няма килия, няма робство. Да бъде благословен господ бог наш!
Тръгват към дъното наляво и изчезват в гората. Пауза. Отляво се подава Кирил Босота, последван от тълпа селяни и селянки. Тълпата постепенно расте и изпълня полянката.
Явление 2
Кирил Босота и народът
Една жена (приближава Кирила). Отче свети, имам остри болки в корема. Дай ми лек.
Кирил. Жено, изпий това и вярвай в бога. (Дава й стъкленце с някаква водност. Жената му цалува ръка и го зима.)
Една стара жена (държи дете на ръце). Отче, все плаче… виж го, болно е.
Кирил. Това дете не е накърмено.
Старата жена. Кой да го накърми?
Кирил. Майка му умря ли?
Старата жена. Не умря, а отиде вчера с адамовците в планината.
Кирил. Спасена е… Тя върши волята божия. Донес детето в къщи… (Гледа тълпата.) Братя, събрахте ли се?
Един селянин. Отче свети, качи се на камъка. (Посочва му балвана. Кирил се покачва на него.)
Един глас. Той виждал бога.
Други гласове. Слушайте! Слушайте!
Тълпата с благоговение се натрупва пред Кирила, мъжете свалят шапки.
Кирил Босота (гледа с вдъхновен поглед небето, после с висок и провлечен глас, който става се по-енергически). И речено е, братя, че грехът ще залее като море земята и царството на Сатанаила ще се простре от единия край на света до другият. Но ще останат чистите и светите, за да молят праведнаго бога, и само те ще получат живот вечен. Истина ви казвам: ние сме праведните овци и другите са вълците и чада на сатаната. И всеки, който отива из пътищата на заблуждението, в погибел отива. Не слушайте нечестивите учители: няма ни цар, ни власт, ни отрок. Бог ни е създал равни. Не се повинувайте на царските закони, защото те са измислени от дявола; не работете на болярите — чрез вашия труд те могат да се излягат в леност и да носят свилени дрехи и бисери.
Гласове. Право! Право!
Кирил. И грях велик прави оня, който отива войник на царя, и убийство прави оня, който убива други по заповед на царя. Децата на истината нямат неприятели и всички люде са братя: и грък, и евреин, и турчин, и татарин, и куманец. Не отивайте против тях, защото ние сме братя и бог от небето гледа. Вашите врагове са болярите, мали и велики, защото живеят от кървавия пот на господните синове.