II селянин. Ние го ядем, болярино.
III селянин (плачевно.) Болярино, запази ни. Един соколник улови жена ми и я закача.
Боляринът (ухилен). Види се, защото е хубавка… Няма нищо… Какво има, че един юнак погалил булката? (Излазя.)
Пада вечерен здрач. От дъното, между буковете, се подава един старец овчарин и иде насам.
Явление 6
Горните и овчарят
Георги (на куманите). Стегнете конете! (Куманите се изгубват надясно. Съглежда овчаря. На себе си.) Да попитам и тогова. (Отива към овчаря.)
Овчарят. Добра ти среща… На лов ли? На лов ли, болярино?
Георги. Дядо, не среща ли някъде две жени в раса и един мъж в расо?
Овчарят. Не срещах такива, синко, днес. Но вчера видях много такива мъже и жени, в раса. Сбираха се на Добрев дол, убил ги господ. (Прекръстя се.) Закони не знаят, вярата им друга… дяволска вяра, поганци.
Георги. Де е този Добрев дол?
Овчарят (сочи към дъното). Ей тука е, като се смъкнеш долу… Има там река, а до реката пещера, дето я казват Дълбоката дупка.
Георги. Дядо, покажи ми пътеката.
Овчарят. Че защо ти е да гледаш срамотиите им, да се огрешаваш? (Плюе. Куманите влазят.)
Един куманец. Конете са готови.
Георги (на стареца). Една жълтица, дядо. (Подава му монета.)
Овчарят. Остави се, защо ти трябва? Вие не сте от тях. (Тръгва да си отива.)
Георги. Заведи ме, дядо! Аз съм царски човек и жена ми е избягала. Отивам да си я прибера.
Овчарят. Ух! Ух! Хайде тогава. Нали е да спасим една християнска душа. Който вълк ми грабне овцата, аз тичам да я отърва. (Тръгват и двамата към дъното, сподирени от куманите.)
Овчарят (спира се до буковете и сочи нататък). Ето там пътечката се спуща из гората. Нея дръжте. Там долу на полянката поразниците играят самодивското си хоро и бесуват… А там оная пещера е Дълбоката дупка. Там се прибират ноще, защото тая планина е пълна с гад.
Георги (взира се). А где ги онез?
Овчарят. Някъде се молят — защото тия антихристи и те се молят на някакъв господ… Ако дебнеш тука, ще ги видиш. Ех, прощавай. (Тръгва, па се извръща). Ах, ето ги, излязоха из гората и се фанаха на хоро… (Чува се далечна хорова песен.) Голи! (Кръсти се, тръгва, па се извръща пак.) Ха, опитвайте се, че тия врагове имат и оръжие у тях. Сбогом. (Излазя отдясно. Георги и куманите потъват в гората, в дъното. Хоровата песен продължава. Влазят отдясно един старец, селянин с трима още селяни богомили и идат насам, приказвайки.)
Явление 7
Старецът и тримата богомили
I богомил (към стареца). Хей, дядо Бранко, ти ще идеш ли да се биеш с турците, като викаш да идем на война?
II богомил. Какви са тия турци?
Старецът. Агарянци, синко, врагове божии.
III богомил. Че защо ще се бием с тях?
Старецът. Казах: врагове божи, безверници. Всичко плячкосват, християнския свят не жалеят. Ако дойдат при нас, на огън ще станат и църкви, и къщи, и палати.
III богомил. И къщи, и църкви, и палати са на болярите, нека те идат да ги прогонят.
II богомил. Тъй, нека болярите се разправят с тях. Ние какво губим?
Старецът (сърдит). Ти от Кирила ли идеш? Тоя проклет еретик не ви учи на добро. Той ви дава лекове за тялото, а отрова за душите.
II богомил. Не се сърди, старче, той има право.
Старецът. И ти си богомил?
II богомил (направо). Че какво?
Старецът. Вие нямате отечество, както нямате и вяра. От вас българското царство ще пропадне.
II богомил. Като пропадне, друго царство ще бъде.
Старецът (гневно). Агарянско?
II богомил. Макар.
III богомил. Че какво ни е нам за царството? Ние сме сиромаси хора. Царят сам не го е еня. Виж, той се люби с еврейката и пирува, тук народа тегли, а в Долна земя гори огън.
I богомил. Който и да стане господар, ще му се кланяме и работим, както се кланяме и работим на сегашните си господари. Нема̀ тегло от свой е по-леко тегло?
Старецът (гневно). Вие сте богомили, еретици! (Излазя бързо отляво. Тримата богомили му се смеят и в лазят в кръчмата.)