Георги и куманите се показват пак из гората и гледат към дола.
Явление 8
Георги и куманите
Георги (гледа към дола внимателно. Извръща се). Играят на месечина голи! (В ужас.) Ах, и Дорослава играе!
I куманец. Тъй, и жена ти е там, болярино!
Георги (изважда меча си и иска да се втурне в гората. Куманите го задържат).
I куманец. Опасно е, болярино, там има въоръжени хора!
II куманец. Чувате ли? Пеят, като играят. Въртят се като самодиви. (Небето притъмнява. Чува се глуха гърмотевица.)
I куманец. Гърми, ще има дъжд.
II куманец. Ей ги бягат към пещерата. Ще нощуват в пещерата.
Георги (в безумна ярост). Ах, тия бесове проклети, погубиха я! Да бягаме, да бягаме оттук! Ще умра… На конете! (Бързо иде насам.)
II куманец. Невъзможно да пътуваме в тоя мрак, болярино. И дъжд ще вали. Да преспим в селото. (Отдясно изтупуркват коне.) Кастрофилакт Евстратий иде! (Влазя Евстратий заморен, последван от двама войника. Пак гърмотевица.)
Явление 9
Горните, Евстратий и войниците
Георги (приказва нещо с куманците. И тримата кумани бързо влазят в гората).
Евстратий. Да дадем малко почивка на конете. (Отива към кръчмата. Съглежда Георгия.) Протоспатарие, чуваш ли гърмотевицата? Бих желал да ме тресне.
Георги (гледа го ням и прехласнат).
Евстратий. Сара я грабнаха тая вечер!
Георги (гледа го втренчено, но безучастно).
Евстратий. Грабнаха я разбойници, протоспатарие! Главата ми ще фръкне от рамената. Искам зверове да ме срещнат и да ме разкъсат. Как ще изляза пред очите на царя? Отивам да му обадя!
Георги (сочи назад). Тя е в пещерата.
Евстратий (стреснато). Коя?
Георги. Дорослава.
Евстратий. По̀врага Дорослава… Аз ти говоря за Сара!
Георги (плах). Тя ще нощува там… (Сочи към дъното.)
Евстратий (на войниците). Да се качваме! (Излазя отдясно с войниците.)
Явление 10
Георги, по-после II куманец
Георги (гледа назад). Свети! (В дъното небето се осветлява от невидим пожар. Георги се затичва към дъното и гледа).
Влазя из гората II куманец запъхтян.
II куманец. Болярино, изпълнихме заповедта ти. Натрупахме сухи върхари и дървета пред входа на пещерата и ги запалихме. Ето огъня. Всичките ще изгорят вътре. Другарите ми с голи мечове пазят пред пещерата, за да не избяга никой.
Небето още повече светва от пожара.
Георги. А Дорослава?
II куманец. И тя… Болярино, що тъй страшно гледаш? Георги (гледа уплашен към гората в дъното). Дорослава! (Сочи натам.)
Куманецът (очуден се озърта). Няма я, болярино. Тя е сега в пещерата… И гората пламна.
Георги (гледа с безумен поглед към гората в дъното). Дорослава иде! Да бягаме!
II куманец. Болярино, тя изгоря… Няма тука никой.
Георги (сочи към дъното). Ето Дорослава.
II куманец. Болярино, ти полудя?
Георги. Ето, гони ме! (В ужас бяга вдясно.)
II куманец (гони го да го фане). Болярино! (Изчезва подир него.)
Пожарната светлина се усилва. Гърмотевица трещи по небето.
Явление 11
Ловчийската прислуга излазя пак из кръчмата шумно.
Един крагуяр. Хайде, момчета, на път, че царят ще ни е преварил. Още малко, горският дворец е наблизо.
Един песяк. Хайде!
Друг песяк. Ядохме и пихме като владици за царско здраве.
Друг крагуяр. И си откраднахме по една цалувка. (Всички тръгват надясно и запяват.)
Песента постепенно отслабва и се изгубва в гората отдясно.
Завеса
Действие трето