Александър
Сара
Василиса
Раксин
Евстратий
10 боляри ловци
Началникът на стражата
Прислужници
5 куманки
5 моми селянки
5 селски момци
Нощ. Трем в горския дворец. Запалени светилници по стените, които са окичени с ловчийски оръжия и рогове, еленови рога, мечешки и други зверски кожи. Врати отляво и дясно. Над последната един прозорец с решетка, затворен. Сегиз-тогиз трещи гърмотевица и светкавици озаряват кръгозора в дъното. Сред трема длъгнеста трапеза, претрупана с горски цветя по нея. Около нея, на столове насядали, пируват десет души боляри в ловчийски дрехи. Слуги шътат наоколо. На трапезата е шумно. Отвън се чува свирня от кавал и дайрета. След малко млъкват.
Явление 1
Болярите
I болярин (става и зима чашата). Другари, пихме за царя; няма ли да пием за царицата?
IV болярин. За коя царица? За днешната или за утрешната?
VI болярин. За оная, дето е хубава като ясното слънце. (Дига чашата.) Да живей Сара!
Всички (дигат чашите). Да живей! (Пият.)
VII болярин. Красна е, красна е… Само една грозота има.
VIII болярин. Каква?
VII болярин. Дето е от еврейски род.
V болярин. Ей, примикюре, не знаеш ли какво казва песента? — „Дълбока вода брод няма, хубава мома род няма.“
IV болярин. Право, право…
VII болярин. Жално е едно: Александър е стар за една такава млада мома…
V болярин. Стар… На петдесет и осем години?! Сръбският крал Милутин се ожени четвърти път на седемдесет и пет години за една десетгодишна гръцка княгиня. Цар няма възраст…
I болярин. Царят тая вечер не ни придружи: вечеря у себе си.
II болярин. Бил малко уморен; но след вечеря ще дойде за игрите. (Навън блясва светкавица, па загърмява.)
IX болярин. Дружина, хапнахме и пийнахме хубаво. Няма ли да попеем?
VI болярин. Да пеем, да пеем! Няколко гласа. Коя?
I болярин. Цар Калояновата.
VI болярин. Хайде! (Запяват всички.)
IV болярин. Да живее царят! (Пие.)
Всички. Да живее! (Пият и пак запяват.)
Изгърмява пак навън и блясва светкавица.
Х болярин. По-весела, по-весела някоя… Тая мирише на кръв.
II болярин. Навън ще вали. (Влазя началникът на стражата.)
Явление 2
Горните и началникът на стражата, после Раксин
Началникът на стражата. Навън тропаха бежанци от Долна земя! Искат да ги пуснем.
I болярин. Какви са тия бежанци?
Началникът на стражата. Избягали от турците през Стара планина. Гладни и голи сиромаси, мъже, жени. Искат подслон от дъжда и да ги нахраним.
IX болярин. По дяволите да вървят! (На слугите.) Донесете вино.
II болярин. Не бива, не бива; нощно време се не отваря никому.
IV болярин. Ще се разплачат тука, ще се разкиснат… А ние сме дошли да се веселим. У нас няма турци.
I болярин. Голият народ е навикнал да се оплаква и да има, и да няма защо.
IV болярин. Там против турци — тука против боляри. Какво да му чиним? Затова е народ — да търпи. Не могат всички да се раждат боляри.
В дъното свети от пожар.
VI болярин. Александър думаше по едно време да иде на война против тия разбойници… Но заряза… И защо? Нашата черга е далеч от огъня.
II болярин (дига чашата). Наздраве, другари! Все така да бъдем весели! Да живее Александър!
Всички. Да живее! (Пият.)
I болярин (на началника на стражата), Какъв е тоя пожар?
Началникът на стражата. Един кумански конник току сега дойде и ми обади, че пожара запалил протоспатарий Георги.
I болярин. Как?
Началникът на стражата. Протоспатарият изгорил в пещерата живи адамитите, дето била и жена му. Жена му изгоряла и той полудял. Запалила се и гората. (Излазя.)