I болярин. Нека горят! Поврага! Пък аз горя от нова жажда. Наздраве! (Пие.)
Всички. Наздраве! (Пият.)
I болярин (към III болярин). Епикерние, дивний песнопоецо, изпей ни Сарината песен!
Няколко боляри. Слушайте, слушайте!
III болярин (запява).
IV болярин. Да живее Сара! Всички. Да живее!
III болярин (пее).
Всички. На здраве! (Пият. Кръгозорът свети повече.)
VI болярин. Там свети.
Х болярин (гледа). Пожар. Запалила се и гората, но това е далеко.
VI болярин (весело). По-далеко, по-далеко от нашата черга.
Влазя Раксин отляво. Всичките му се покланят.
Явление 3
Горните и Раксин
Раксин. Добра ви веселба, боляри. Навън има бежанци. Не сте ги пуснали?
VI болярин. Тия хора са навикнали, велики логотете.
Раксин (сочи в дъното). Там има някакъв пожар?
I болярин. Да пожар, но той е далеко.
Раксин (мрачно). Аз мисля, че тоя пожар е много по-близо, отколкото вие мислите. (Влазя Александър отдясно. Раксин и останалите боляри му се покланят.)
Явление 4
Горните и Александър
Александър (към Раксина). Добре дошел, Раксине. Драго ми е, че те виждам тука.
Раксин (покланя се). Твоето желание за мене е заповед, господарю!
Александър. И аз съм уверен, че няма да се отегчиш в нашата дружина, защото ние, старите, и под снега на годините пак усещаме, че тече в жилите ни младежка кръв… (Виночерпците разнасят вино, Александър зима чашата.) Наздраве, другари!
Всички. Да живее царят! (Пият.)
Александър (като гледа недопитата си чаша с благоразположен вид). Това преславско винце е чудесно: то влива в душата веселие и песни. Няма никога да простя на цар Крума, дето бе заповядал да изкоренят лозята. Тогава царството трябва да е било много тъжно и хората зли.
VI болярин (усмихнат). Царю, но той после призна грешката си: той пиеше вино с болярите си из Никифоровия череп.
Александър (усмихнат). Добре се сети, Панчо. Това показва, че Крум е бил умен господар, щом е знаял да поправя грешките си. Да последваме хубавия му пример… (Пие.)
Раксин. Добре е да го последваме и в другото, господарю! Той разтрепера цариградските стени.
Александър. Раксине, не искам вече бръчки по челото ти. Пий и весели се! Чашата ти е пълна.
Раксин. Аз не пия, господарю.
Александър. Който не обича добрите вина и хубавите жени, хули бога.
Раксин. Пия за здравето на Иван Александра! (Изпива си чашата.)
Александър. Тъй, тъй те обичам. Който е при вълците, трябва да вие като тях.
Раксин. Царю, заповядай да пуснат бежанците и да ги нахранят!
Александър (на слугите). Изпълнете желанието на моя драг приятел.
Раксин. Царю, народът желае война с турците.
Александър. Далеко са от нас тия разбойници, Раксине, и не ми е до война сега… При това тия агарянци повече са опасни за Кантакузена: неговите земи най-много страдат. Нека той си троши главата с тях! Няма аз да вадя за него кестените из жаравата… Но сега ние се веселим…
Раксин. Но богомилите са близко. Казвам ти, господарю, очисти от плевели господния виноград! Нека е тежка десницата ти въз тях. Тия червеи подриват вярата, прояждат царството.
Александър (мисли малко намръщен). Моите славни предшественици оставиха злото да порасне, да заглъхне нивата от бурени. Сега аз трябва да го чистя! Да подигам гонения, да въоръжавам умразите против мене! Това не искам. Но тия грижи настрана. Викайте играчите. (Сяда. По знака му и болярите сядат. Раксин сяда до него. Влазят отляво пет пременени селски момци и пет напети селянки, навтъкани с цветя, и се покланят до земя Александру.)