Явление 5
Горните и играчите, после телохранител
Александър (на селянките). Да живеете, хубавици мои! Какви красни моми ражда нашата хубава земя, както ражда и дивни юнаци.
Музиката отдясно, невидима, засвирва скоклива ръченица. Селяните и селянките заиграват леко и кръшно, развявайки кърпи. Прозорецът отдясно се отваря тихо и там се показва Василиса и една забулена млада жена и гледат играта. Александър клима весело на забулената жена. Няколко време играющите се въртят вихрено и играта им става по-разпалена. Двама боляри стават и зимат участие в ръченицата. Останалите пляскат с ръце в такт на музиката. Александър гледа засмяно играющите, па най-после им махва. Те спират, също и музиката.
Александър. Да сте живи! (Селяните и селянките му се покланят и се нареждат отдясно и ляво. Виночерпците поднасят вино Александру в златна чаша, а на болярите — в сребърни.)
Болярите. Да живее царят!
Александър. Здравейте и вие, другари! (Пият.)
През всичкото това време Раксин стои строг и мълчалив. Отдясно влазя един телохранител.
Телохранителят (покланя се). Велики господарю! Кастрофилакт Евстратий е дошел от Търново.
Раксин (трепва безпокойно). Свършено е!…
Александър (очуден). По това време? Да влезе. (Телохранителят излазя. Александър към Раксина.) Какво ще се е случило в Търново?
Раксин. Вероятно пожарът го наближава…
Влазя из гората II куманец запъхтян.
Явление 6
Горните и Евстратий
Александър. Какво има, кастрофилакте?
Евстратий. Голямо нещастие, господарю: госпожа Сара я грабнаха тая нощ…
Общо смущение. Раксиновото лице светва.
Александър (смаян). Сара?
Евстратий. Да, разбойници нападнаха Ароновата къща, убиха двамата войника на портата, разтършуваха къщата и отвлякоха Сара в планината.
Александър. Ти сънуваш ли?…
Евстратий. Велики господарю! За жалост, това е самата истина. Аз изпратих силна конна потеря по разбойниците, за да отнемат госпожа Сара от ръцете им, а сам побързах да ти обадя за нещастието. Прощавай, господарю! Никой не се надяваше за подобна смелост. Убили и един евреин.
Александър (сепнато). Кой?
Евстратий. Някой съсед, който проникнал в двора.
Александър (безпокоен). А Арон и жена му?…
Евстратий. Намерихме ги с вързани уста и полумъртви от страх. Ни една дума не можаха да кажат. Оставих ги тъй. Сара отвлекли в планината.
Александър (гледа го вторачено и спокоен). Кастрофилакте, вечеря ли добре?
Евстратий (смаян). Царю, аз не пия!
Александър. Вечеря ли?
Евстратий. Не съм. При такава случка как можах…
Александър. Иди долу да се нахраниш, па си почини добре, а утре ще ни придружиш на лова.
Евстратий (коленичи). Ако разбирам добре, под твоите шеговити думи се крие ужасен царски гняв. Прости, господарю, че не можах да предвидя, за да запазя госпожа Сара!
Александър (дига го и го тупа по рамото усмихнат благодушно). Не се плаши, любезни кастрофилакте! Ти си верен служител и аз ти благодаря. (На слугите.) Вино!
Раксин (на себе си). Александър показва невероятно самообладание.
Евстратий. Царю, ти ми даваш пример на велика душевна твърдост. Аз не знам… Аз не мога да повярвам. Ти ме питаше дали сънувам… Да, чини ми се, че сънувам. (Слугите поднасят вино и поднасят всекиму.)
Александър (дига чашата си). Да пием за драгоценното здраве на Сара! (Пие.)
Раксин (дига чашата си). Аз дигам радостна здравица за царя и за царството. (Пие.)
Другите боляри държат чашите втрещени. На Евстратий се разтреперва ръката и чашата се изсипва.
Александър. Защо не пиете? Успокойте се: бог закрили Сара. (Вика към прозореца отдясно.) Драга моя гълъбице, отбули се!
Всички очудено устремяват очи към прозореца. Там сега Сара, сияюща от красота, гледа усмихнато.
Александър. Бог закрили Сара, боляри!