Явление 1
Нимфидора и Калина
Калина. Влезе в черквата. (Идат насам.) Аз не съм я видяла от осем години. Казват, че е поостаряла?
Нимфидора. Царицата ли? Старичка е вече, и на Царевец, сестро, се остарява… Но тя е много добра.
Калина. И как тъй й хрумна да ни дойде на гости?
Нимфидора. Защо ни иде на гости? Разумява се, на поклонение на света Богородица, да се прекръсти и помоли в черква; па ако щеш, иде на гости на госпожа Дария. Теодора много я почита, и царят също… Ще остави и дарове за църквата.
Калина. Истина, от няколко време царицата сѐ по черкви и мънастири… Кой знае, и тя си има нещо на душата… И под царската багреница пак човешко сърце тупа, нали?
Нимфидора (поверително). Ти чула ли си?
Калина (с любопитство). Какво?
Нимфидора. За нея, за царя?
Калина (опулва очи с внимание).
Нимфидора. Казват, че се залюбил в една друга изгора…
Калина. Тъй ли?
Нимфидора. Па да беше поне християнка, а то пуста еврейка, и била хубавица като щерката на сатана. Боже, прости ме! (Прекръстя се.)
Калина. На тая възраст?
Нимфидора. Ех, драгичка, любовта старо и младо не пита. Залудува ли тучка това ѐ (туря ръка на сърцето си) — отиде… А знаеш, старо бунище кога се запали, повече пуши.
Калина. Ами коя е тая еврейка?
Нимфидора. Ти, Калино, много да не знаеш тия работи. Ти си млада… Еврейката ли? Викат я Сара, дъщеря на някой Арон, търговец. Но казват — хубава, хубава!
Калина. Тя ще му е направила магия?
Нимфидора. Никаква магия. Ето как е било. Най-напред в палата била Красимира. Чула ли си за Красимира? Не? По-добре, че не си чула. Ето как било. Отишла Сара в палата да моли царя за баща си, че го фърлили в тъмницата за нещо си. Пуснал веднага баща й, а ней подарил скъпоценна огърлица. После минувал всеки ден с коня си край Ароновата къща, а Сара излазяла на трема и му се покланяла. И той се усмихвал. Проклетата еврейка, и тя му се усмихвала. Минали, не минали десет дена, той я настанил в двореца, да бъде като прислужница при княгиня Милица, сестра му. Разбираш? Всеки ден да може да я вижда… Обсипал я със скъпоценности, сестро, като царица. И така вече отива… Зарязал Красимира, не погледва жена си. Сара е всичко за него. (Кръсти се.) Ох, Калино, ти ме вкара в грях с твоето пусто разпитване за тия световни работи. Ти много не трябва да знаеш. (Гледа из прозореца.) Ах! Царицата излезе из черква. Иде тука. Виж, Теодора застаряла, повяхнала; а думат, че била на времето хубавица.
Калина (отива също при прозореца).
Нимфидора. Видиш ли оня младия, мурголик болярин? Той се вика Рад Лупу.
Калина. Е, какво от това?
Нимфидора (след колебание). Нищо. Хубав…
Избягват отляво. След малко влазят отдясно оръженосци, болярки, Дария, после Теодора, с корона и в багреница, поддържана под мишница от една млада боляркина и последвана от Рад Лупу.
Явление 2
Теодора, Дария и свитата
Теодора (като се освобождава от ръцете на боляркината). Ох! (Кръсти се многократно и с поклони пред иконостаса.) Госпожо Дарио, аз ще си почина при тебе. Ох, как е тихо, спокойно у вас! Как се иска човеку да се закрие тука от мълвата и скръбта на света и в тиха молитва да живее с небесния цар. Не искам да стоиш права, майко. Ела по-близичко до мене. (Показва на Дария мястото до себе си. Прави знак на свитата, която излазя.)
Дария (сяда почтително).
Теодора. Как е добро тука…
Дария. Не е за завиждане тоя живот, благочестива господарко. Ние грешните сме безполезни на света и животът ни няма нищо весело. Не, нека те благослови света Богородица за твоята християнска душа и благочестие.
Теодора (с въздишка). Не, не такова място аз желая… Може би скоро и да бъда на такова място!
Дария (стресната). Царице, що думаш? Ти живееш в царски палат и в царски палат до гроба трябва да останеш.
Теодора (фаща я за ръката с дълбока скръб по лицето, после си изтрива очите).
Дария. Господарко!
Теодора (затуля си очите и хълца глухо).
Дария. Господарко!
Теодора. Бабо Дарио, утеши ме.
Дария. Господарко! Кажи ми, светла дъще, какво има аа душата ти? Денонощни молитви ще правя пред всевишния, за да те зарадва. (Фаща й ръцете и я гледа съчувствено.)