Теодора (плачевно). Загинал, загинал! И по моя вина!
Влазя Стана
Явление 3
Горните и Стана
Стана. Царице, Рад Лупу бил осъден на смърт!
Теодора. Велики боже! Какво да сторя!
Красимира. Изказал ли е нещо?
Стана. Протокелиот Драган бил на разпита му. Рад признал пред царя и съдиите вината си. Всякак го силили да обади други някого, но той не обадил никого.
Теодора (в ужас). Ще умре, ще умре!
Стана. Царят обещал, че ще му подари живота и свободата, само ако изповяда, че царицата го е пратила да грабне Сара — царят подозирал царицата! Но той казал, че царицата е невинна, че тя нищо не знае.
Красимира. О, благородно сърце!
Теодора. И осъден вече!
Стана. И помисли си, най-страшната смърт: да бъде фърлен от двама евреи-джелати от тая стена в пропастта на Янтра, както наказват големите държавни престъпници.
Красимира. Ужасно.
Теодора. Не, не бива да умре! Аз сама ще призная. Той е невинен! (Тръгва.)
Красимира (задържа я). Господарко, ти се погубваш! (На себе си.) Трябва по-скоро да видя Сара. (Излазя отляво.)
Влазя Драган отдясно.
Явление 4
Горните (без Красимира) и Драган
Теодора. Протокелиоте, кажи на царя, че моля да ме приеме веднага.
Драган. Слушам, господарко, но ако е да молиш за Рад Лупу — безполезно е. Той е осъден безвъзвратно. Царят не се повръща от думата си. Бедният момък, колко ми е жал за младостта му! При всичките увещания, заплашвания, Рад Лупу упорствува. „Аз, каже, съм виновен, никой друг не знаеше. Готов съм да умра“. Но най-лошото е, че той говореше опасни думи, за да намали греха си! Той твърди, че е искал да се ожени за Сара! Да се ожени за годеницата на Александра! Нещастникът, да беше казал, че иска да я убие, нямаше така да разсърди царя! Вие знаете как Александър люби Сара, как страшно я ревнува! Но той му не повярва, той не повярва на такава дързост… Тъй или инак — Рад Лупу е загинал. Колко свят се трупа вече по стените и по кулите на Трапезица, за да гледа страшното зрелище.
Теодора. Виж по-скоро Александра. Измоли да ме приеме.
Драган. Царят е тука в градината. Почакай, господарко. (Излазя отдясно.)
Теодора. Да го спася, да го спася! А аз нека пропадна. (Сяда пак и си затуля лицето с ръце.)
Влазят отляво, в дъното, Сара и Красимира.
Явление 5
Горните (без Драгана), Сара и Красимира
Сара (наднича над стената, па се извръща). Как е дълбоко тука! Каква пропаст! Янтра шуми долу. И по стените на Трапезица колко свят.
Красимира. Оттука ще фърлят Рад Лупу. (Подава й едно цвете.)
Сара (зима цветето). Какво хубаво цвете! (Мирише го.)
Красимира. Моята царица е по-хубава от най-красните цветя…
Сара (гледа към запад). Гледай, Красимиро, как чудесно захожда слънцето сред пурпурно светли облаци.
Красимира (гледа Сара). Аз се покланям само на възходящето слънце.
Стана (низко на Теодора). Царице, ето Сара. Не бива ли да я помолим да се застъпи пред царя за бедният Рад Лупу?
Теодора. Не ща, не искам да я видя. Аз ще моля Александра.
Стана. Позволи на мен… Да опитаме… бедният момък. (Отива към Сара и я фаща за ръцете умолително.) Саро, ще те моля… моли царя да подари живота на Рад Лупу. Моли го, Саро! Той не е виновният… Заклевам те в мъките, които си причинила на царицата, в сълзите, които си я накарала да пролива, и в короната, която ще мине на твоята хубава глава, смили се за нещастния момък и моли царя за него. Ти си сега най-силна и една можеш да говориш на Александровото сърце, ти можеш да го запалиш и смекчиш, той може на цял свят да откаже, тебе ще послуша. Защото те люби! Една думица, Саро, и ти си спасила Рад Лупу.
Сара (студено). Стано, аз нямам обичай да се бъркам в работите на царя. (Като гледа Теодора.) Това и не прилича на „слугиня“. (Отдалечава се.)
Теодора. Жестока еврейко!
Влазят Александър и Драган.
Явление 6
Горните, Александър и Драган