Сара (безпокойно). Тя му се усмихва?
Василиса. Тъй се хили сладко и го гледа с черните си очи. Бой се от тая изгора!
Сара (навъсено). Василисо, ти ме тровиш!
Василиса. За да ти отворя очите! Тая магьосница ще те подхлъзне под динява кора… Пази се, Саро!
Сара (решително). Добре! Аз още сега ще видя Александра. Да се махне, да се махне!
Влазя отляво Драган.
Явление 9
Горните и Драган
Драган. Чухте ли новината?
Сара. Какво?
Драган. Ухото на един царски човек подслушало разговора на Красимира с един болярин. И от този разговор излязло, че и Красимира имала пръст в Рад Лупувата работа… Даже повече, тя нагласила тая работа.
Сара. Ах!
Василиса (на Сара с тържествующ вид). Какво ти казваше Василиса?
Драган. Но човекът чул още по-грозно нещо: Красимира ходела между болярите и ги насъсквала против царя… Сега я търсят под лист. Щом я фанат, ще бъде веднага постригана, та да бъде Теодорина другарка в мънастира.
Сара (безпокоило). В Света Богородица Темнишка?
Драган. Да, де другаде?… Да беше мъж, би изгубил главата си или би вземал пътя, който подир малко ще вземе Рад Лупу към Янтра… Но за жена това е наказанието. А като за Красимира — млада, хубавица и световна жена, то е най-страшно наказание… (Излазя отляво. Влазя Красимира отдясно.)
Явление 10
Горните (без Драгана) и Красимира
Красимира (уплашена, спуща се към Сара). Саро, спаси ме! (Фаща я за ръцете умолително). Царят ме дири… Аз съм в опасност… Аз постъпих коварно, Саро, аз съм престъпница и пред тебе. Но ти си жена и ще разбереш сърцето ми… и кое ме тикна към тия работи.
Сара (престорено). Знам всичко, драга Красимиро, и те прощавам, за мене си. Но Александър няма да ти прости.
Красимира (разплакана). Той ще ме покалугери, Саро, ще почерни моята хубост и младост за цял живот. Ох, не ща калугерица! Спаси ме, измоли прошка. (Пада пред краката й.)
Василиса. Клета Красимиро! Да беше само покалугерянето! Не, царевият гняв е страшен… Той решил да заповяда да те жигосат с нажежено желязо по двете бузи, да ти острижат косата и да те затворят във Видинската крепост до живот. Ох, той никого не жали.
Красимира. Не ща, не ща! Ужасно… Да ме жигосат? И крепост до гроб! Милост! (Прегръща Сара.)
Сара. Само едно спасение има: бягство.
Красимира. Ще бягам!
Сара. Бягай от Търново, бягай от царството, далеко, дето Александровата ярост да не може да те стигне.
Красимира. Ще бягам, ще ида в гръцка земя. Там имам роднини… Но ти помогни ми. Спаси ме.
Сара. Идат някои. Влез пак в шубръките и се скрий. Скоро ще мръкне. Аз ще те изпратя предрешена с верни хора до границата.
Красимира. Спасителко, благодаря ти!
Бързо излазя.
Василиса (гледа е нямо възхищение Сара).
Сара. Нека бъде по-далеко. Света Богородица Темнишка е много близо до Царевец; тая лукава жена пак би била опасна за мене. Сега остая Раксин, когото не мога да търпя. (Отдалечават се.)
Отдясно влазят Александър и Евстратий
Явление 11
Александър, Евстратий, Сара и Василиса
Александър (на Евстратия). Нареди да се пръсне известие из града за Теодориното грозно престъпление. Нека видят каква светица е тя.
Евстратий. Слушам. Това е много добро, защото всичкият народ я жали като невинна жертва на твоята жестокост.
Александър. Нека сега види какво чудовище съм търпял под покрива си.
Евстратий. И Рад Лупу?
Александър. Аз ще го простя.
Евстратий. Ти ще простиш Рад Лупу?
Александър. Обещах това на Теодора тържествено, като цена на самопризнанието й.
Евстратий. Царю, това е неблагоразумие. Тоя смел и вероломен човек е опасен на свобода. Който веднаж е изневерил царя си, ще изневери и втори път.
Александър (мисли). Ти ще го отпратиш във Влашко. Красимира в мънастир. В петък ще се покръсти Сара. В събота ще свикам великия болярски съвет, а в неделя ще бъде сватбата ми.