Явлениие 13
Александър, Евстратий, Рад Лупу, войниците и джелатите, после Драган
Александър. Рад Лупу, твоята безумна упоритост те докара до тая стена. Но жалостта на царицата те спасява. Теодора изповяда онова, което криеше, за да измоли живота ти.
Рад Лупу. Не, царю, тя е невинна! (Влазя Драган.)
Александър (сърдито). Мълчи, аз не те питам за нея. Кажи истината: къде искаше да денеш Сара? Да я удавиш в Дунава? Да я продадеш във Влашко на татарите?
Рад Лупу. Не. Аз щях да се оженя за нея там.
Драган (ниско). Безумни момко, ти се погубваш.
Александър. Ти? Да се ожениш за моята годеница? Как? Ти не искаше просто да я премахнеш — а да я вземеш за жена?
Рад Лупу. Заклевам се в честния кръст господен, царю, аз имах честно намерение: да я направя християнка и да се венчея за нея.
Александър. Защо?
Рад Лупу (след колебание). Защото я обичах…
Александър (няколко време мълчаливо го стреля със запалени погледи). Как, ти я обичаше?
Рад Лупу. Да.
Александър. А тя обичаше ли те?
Рад Лупу (мълчи).
Александър. Кажи, обичаше ли те?
Рад Лупу (мълчи).
Александър. Кажи!
Рад Лупу. Да.
Александър (на джелатите). Фърлете го! (Джелатите бутат Рад Лупу от стената.)
Действие пето
Александър
Сара
Раксин
Патриархът
Евстратий
8 велики боляри
Войници
Тронната зала в палата. Наляво и дясно врати с червени кадифени завеси. В дъното царския престол в позлата, засенян от червен, със златни везби балдахин. От двете страни на престола девет широки, от червено дърво, столове.
На престола седи Александър с багреница и корона, обут с червени чизми; отдясно му седи патриархът в одежди и трима още велики боляри. Отляво пет други велики боляри в богати разноцветни мантии, препасани с мечове.
Явление 1
Александър, патриархът и великите боляри
Александър. Светейши владико! Високородни боляри! Свиках ви днес по един много важен въпрос, за да чуете моето желание и аз да чуя вашето мнение. (Спира малко.) Известно ви е моето горещо желание да вляза в брак с госпожа Сара, кротката и добрата девойка, която ми е тъй близо до сърцето, вчера влязла в лоното на нашата света православна църква и наречена Теодора. Строг блюстител на старите обичаи на тоя дворец и на законите на царството, аз поисках да зема и вашето одобрение и да чуя чрез вашите уста гласа на мъдростта. Каквото и да бъде вашето мнение, моля да го кажете искрено. Когато чуя на всички ви думата, аз ще имам последната дума. (Няколко време мълчание.)
Патриархът. Високославни и благочестиви царю Иван Александре! Свидетел си на злините, които сега връхлетяха нашата света църква. Духът на лъжата и заблуждението завладяха душите на православния български народ, демонът на нечестието и на низките човешки похоти е проникнал и в най-простата колиба. Благочестиви царю, дай пример на християнска чистота. Нека тоя палат сияе не само с блясъка на златото си и на драгоценните си камъни, а и с добродетелите си. Въздръж се от изкушението на дявола; не осрамотявай трона си, като качваш на него нечестива еврейка, дъщеря на оня проклет от бога народ, който някога разпна спасителя нашего на кръста. Запази твоята достойна и благородна съпруга Теодора и не потапяй душата й в бездната на горестите и сълзите. Не удобрявам тоя брак.
I велик болярин (става). Преизящни, пресветли царю Иван Александре! Понеже твоята висока мъдрост е жедна да чуе нашите мисли и ни дава воля да ги изкажем открито и право, аз, стар служител твой и на царството, ще кажа онова, що бог ми е турил на сърцето. Царю, аз не удобрявам! Не е хубаво да отпъдиш царица Теодора, светлата щерка на Иванка Басараба; не е умно, ни прилично да ти бъде съпруга еврейката госпожа Сара. Тя не е от благородно коляно, нито е от български род, нито от нашата православна вяра. Тя ще донесе не слава на твоята корона, а посрамление. Не удобрявам. (Сяда.)