Патриархът. Царю! (Голяма тревога между болярите.)
Александър. Изберете си друг цар. Аз ща ида във Видин в бащинията си. Отстранете се, размислете и бързо решавайте. Аз чакам отговора ви.
Патриархът. Боляри, елате! (Той и великите боляри излазят отдясно, Александър отива при прозореца наляво, стои прав, неподвижен и намръщен).
Явление 2
Горните и Евстратий
Евстратий (влазя). Господарю, какво заповядаш?
Александър (намръщен, ниско). Събра ли се народа?
Евстратий. Да! (Викове от двора.)
Александър. Кажи да му изнесат бъчви с вино на двора. И нека протогерите разгласят из целия град, че опростих даждието на комина.
Евстратий. Наредих и едното, и другото.
Нови викове от двора. Да живее царят!
Евстратий. Добре стана, че отстранихме Раксина в кулата му.
Александър (мрачно). Той е там, но духът му беше тука. (Поглежда към стаята, дето великите боляри се съвещават.) За тайните им козни против мене какво?…
Евстратий. Потвърдяват се.
Александър. Добро. (Гледа няколко време из прозореца. Чуват се нови приветствени викове от двора. На Евстратия.) Ела! (Излазя отляво, Евстратий го последва. Вратата отдясно се отваря и влазят патриархът и великите боляри, продължавайки да гълчат твърде възбудено.)
Явление 3
Патриархът и великите боляри
V велик болярин. Казвам ви пак, че това ни остава да сторим, нищо друго… Ела зло, че без тебе по-зло.
III велик болярин (сърдито). Богомире, това е низко!
II велик болярин (сърдито). Богомире, какво беше нашето съгласие? Каква клетва дадохме на Раксина?
I велик болярин (дига застрашително ръка). Ти си изменник!
V велик болярин (разпалено). Вие безумствувате! Кой мислеше, че Александър ще се откаже от престола? Искахме да го притиснем до стената, той нас притиска сега! Предлагате да изберем неопитния и слабодушния Иван Асеня за цар? Помислете си: от юг турци заплашват да нахълтат през Стара планина и хищният и лукав Кантакузен издебва минутата да ни нападне; от запад силният сръбски крал Душан фърля гладни ястребови погледи насам. Сега е зет и приятел Александров и не ни закача. Но изчезне ли Александър, той ще се спусне в нашата земя, а от юг и гърци, и турци. Ще ли Иван Асен да ни отбрани, да вдъхне доверие във войската и народа? Има ли той ума, опитността, мъжеството, полководческите дарби на баща си? Няма ги. А слаб цар — слабо царство. Еврейка или влахиня била на трона — се едно за държавата; но един слаб повелител вместо един силен — то е истинското нещастие.
VI, VII, VIII и IX велики боляри. Това е право!
IV велик болярин. Но Александър с тая женитба готви бъдащи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни!
VII велик болярин. Господи, научи ни какво да правим?
Патриархът. Доброславе, господ си яви волята още когато спаси Сара. Да се преклоним пред волята на всевишното провидение и нека молим създателя да се смили над царството. Кой знае дали в своята велика милост сам няма да попречи на Александра да извърши направеното в безумието на страстта обещание, като му прати женски рожби.
I велик болярин (навъсено). Владико свети, и ти?
Патриархът. Ти кажи по-умно!
II велик болярин. Нас народа ни прати тука не да лъжемъдърствуваме, а да сторим правото и смелото.
Чуват се приветствени викове на народа.
V велик болярин. Чуйте народа. Той вика! „Да живее цар Иван Александър!“
IV велик болярин. Народът е глупав! Ние да слушаме умовете си.
III велик болярин. Да изпълним дълга си, да останем верни на думата си, що дадохме на Раксина, па макар че и главите ни да паднат…
V велик болярин. Протосевасте, ти може би казваш истината, без да подозираш. (Тайнствено.) Де е Раксин? В кулата си заточен, стола му е празен, а утре ще го чуем изгонен. Де е царица Теодора? В мънастира. Де е Красимира? В бягство. Де е Рад Лупу? В пропастта! Александър не глуми, знаете го. Той е решил да тури Сара на трона и ще я тури въпреки всичко, като постели пътя й дотам с жертви. (Внушително.) Аз ви отворих другото листо сега.