VIII велик болярин (кръсти се). Господи боже, помилуй нас.
I велик болярин (стреснато). Как? Ти не вярваш, че той искрено дава оставката си?
V велик болярин. Не. Кой е докарал тоя пиян народ да вика на двора? Защо?
Чуват се нови викове от двора.
VI велик болярин (ниско). Боляри, стори ми се одеве, че видях да влазят въоръжени войници в палата. Водеше ги Евстратий.
VII велик болярин (уплашен). Създателю, Христе, ако сме подушени?
III велик болярин. Чини ми се, че тоя хрът Евстратий е подушил нещо.
IX велик болярин. Добри хора, ние имаме жени и деца. Помислете за тях. Аз викам: „Да живее Иван Александър!“
VI велик болярин. Аз предлагам да приемем, да се съгласим на всичко.
Патриархът. Божията воля е такваз. (Към другите боляри.) Казвайте и вие, светии дух да ви осени.
II велик болярин (търка си челото в силна душевна борба). С глава зид се не пробива. Приемам.
III велик болярин. В писанието е казано: „Не ритай с гол крак ръжена.“
Патриархът (на първия велик болярин). Тома! Говори и не упорствувай, време не остая.
I велик болярин (стиска си наведена главата няколко време). Нека бъде! О, Раксине, ти да беше между нас, може би нямаше тая подлост да стане!
Патриархът (на VIII велик болярин). Станимире, кажи и ти мнението си?
VIII велик болярин. Сега съвсем го нямам.
Останалите боляри. Приемаме! Патриархът. Съгласни сме. Бог да ни е на помощ. Нека пази България. (Отляво вратата се отваря полека, влазя Александър намръщен, крачи бавно насам и стреля със сърдити погледи болярите.)
Явление 4
Горните и Александър
Патриархът (изправя се пред Александра). Велики царю Иван Александре! Ние размислихме по съвест и душа и ето какво ти казваме: за греха ти към царица Теодора не пред нас, а пред бога ще отговаряш. Нека закрили той царството. Да живее Иван Александър!
Всички. Да живее!
Александър. Светейши владико, славни боляри, благодаря ви. И радвам се за вас, че зехте това решение, и добре ви просвети господ. Защото сам бог ми е дал власт над тая държава! И тя има нужда от моята десница. Горко на мене, ако не изпълня заповедите божии и забравя, че аз съм цар на България. Горко и ней, ако тя беше останала без вожда си, когото провидението й прати! Защото — чувате ли? — само аз мога да водя съдбите на тая държава, която усилих и уголемих. И ако й е речено да загине, нека загине под Иван Александра!
Патриархът. Да живее царят!
Всички. Да живее!
Александър прави знак наляво. Влазя Сара с корона и багреница, сияюща от красота, и леко се покланя.
Явление 5
Горните и Сара, после Евстратий
Александър (сочи Сара на болярите). Поздравете годеницата ми и моята бъдаща съпруга.
Всички: Да живее новата царица!
Сара (приближава патриарха). Светейши архипастирю, благослови ме. (Покланя се и му цалува десницата.)
Патриархът (благославя я). Благословение господне над тебе, новопросвещена Теодоро!
Александър. Боляри, поканвам ви утре на бракосъчетанието си и на сватбата.
От двора се чуват приветствените викове на народа. Болярите се покланят и излазят. Влазя Евстратий.
Евстратий (иде при Александра, ниско). Какво ще заповяда твое величество?
Александър. Отправи двадесетте и пет войника назад, няма нужда от тях.
Евстратий (радостно). Великият съвет склони ли?
Александър. Бог просвети ума на моите боляри, инак щях да се видя принуден да им докажа, че Иван Александър не е клисар, а български цар. Но слава богу, че се свърши благополучно и моите първи велможи тая нощ ще спят при жените си, а не в кулите на Царевец.
Нови викове на двора: „Да живее новата царица!“
Сара (усмихнато се кланя леко на народа). Господарю, колко е радостен народа!
Александър. И трябва. Той никога не е поздравлявал по-хубава царица.
Сара (гали се до него). И по-велик цар…