Теодора. И за това дойдох, бабо Дарио, да си издумам. Аз съм нещастна.
Дария. Кажи, мила щерко.
Теодора. Аз съм чужда на Александра вече.
Дария. Как?
Теодора. Александър е омаян от една поганка. Сещам, бабо Дарио, че тя скоро ще ме замени на трона. (Затуля си лицето и захълцва пак.)
Дария. За еврейката ли думаш, господарко?
Теодора. Да.
Дария. Благочестивия и христолюбивия наш цар Иван Александър никога няма да падне в това нечестие!
Теодора (ридаейки). Той я обича.
Дария. Никога, никога, дъще, казвам ти. Защо се мъчиш напразно с тия черни подозрения?
Теодора. Той я обича!
Дария. Може да я обича, мъжете са слаби. Но той е християнин, а тя е проклета жидовка, от рода на ония, дето разпнаха спасителя Христа на Голгота.
Теодора. Тя го е омагьосала.
Дария. Ще развалим магията на тая бесовска дъщеря. Великият бог ще чуе нашите горещи молитви и ще го просвети със зарите на истината. Ние ще се молим денонощно. А ти, царице, продължавай милостите си към светите божи храмове, удвой щедростите си към сиромасите. Тъй ще ни помогнеш на молитвите.
Теодора (замислена малко). Майко, да станеше това!
Дария. Бог ще го вразуми, вярвай ме.
Теодора. Ох, големството заслепява ума на човека. Един цар не е като другите хора.
Дария. И той е човек, Теодоро, и се бои от бога и има срам, па и жалост усеща. Ти си дала на Александра досега щастлив живот, имате два сина като ангели, нека ви бъдат живи — не се оставя току-така по една мимолетна прищявка.
Теодора. А при това оставяли са, бабо Дарио. Нали някога цар Георги дваж пъди жени! Нали цар Михаил, мъжовия ми чича, също напусна царица Анна, та зе гръцка княгиня? У царете няма жалост.
Дария. И бог ги наказва: цар Георги изгуби престола си, а Михаил изгуби главата си. Всичко се плаща на тоя свят.
Теодора (с въздишка). Ох, аз не желая да стигне същата отплата Александра.
Дария. И бог ще запази добрият ни цар от такова безумно деяние. Не грижи се. Ти коя си? Дъщеря на светлия влашки воевода Иванка Басараба. Не можеш да се боиш от съперници като тая безродна еврейка. Александър не е изгубил ума си. Успокой се, Теодоро.
Теодора (става). Ох, искам, майко, да бъда спокойна. (Тръгва полека към дясната врата.)
Влазя отдясно свитата.
Дария (фаща я под лявата ръка). Уповай се на бога и на пречистата му майка дева Мария, и на свети четиридесет великомученици.
Теодора. Благодаря ти, света майко, ти не първи път укрепяваш духа ми с мъдрите си думи. (Цалува й десницата.) Прощавай, моите хора ви донесоха за църквата някои дарове. (Отива към вратата.)
Дария. Света Богородица триж да ти заплати за доброто дело.
Теодора. Прощавай, бабо Дарио. (Излазя, последвана от Дария и от свитата.)
Отвън на пътя някой клапан минува в пее:
Песента отслабва и се губи. Клепалата пак забиват, както в началото на действието. Влазя Георги отляво.
Явление З
Георги, после Дария
Георги (сяда на левия миндер, облакътя главата си и стои няколко време дълбоко замислен, с мрачен и скръбен вид. Клепалата млъкват. Той става и се разхожда тревожно. Влазя отдясно Дария).
Дария. Казах ти да почакаш малко, до де изпратим царицата. Сега какво искаш ти?
Георги (печално). Бабо Дарио, какво става с нея?
Дария. Света Богородица да ти дава сила да потърпиш още. Дорослава е сѐ тъй… Днес е петия ден, откак се намира на покаяние и под моя грижа.
Георги. И сѐ не иска да се вразуми?
Дария. Демонът е още силен в нея, Георге. Но нашите молитви ще го победят.
Георги. Мога ли да я видя?
Дария. Не бива, не бива още.
Георги. Аз те моля, бабо госпожо: ти знаеш, как я обичам.
Дария. Ти ще я развълнуваш изново… Тя има нужда от тишина душевна. Иди си, болярино, тук мъже не обичам да се мяркат често. (Гледа го състрадателно.) Жално ми е за тебе, синко. Но такива са времената. Толкова други души станаха плячка на лъжепророците и на дявола. Но най ми е жално за твоята невеста. Толкова млада, толкова хубава! Иди запали свещ в черква, па си иди.