Георги (цалува й ръката и тръгва надясно. От прага). Бабо госпожо, поздрави я от мене. (Излазя.)
Дария. Анатема на тия мръсни бесове, дето погубват невинните души!
Отляво влазят Нимфидора и Дорослава. Дорослава е облечена в дълга черна дреха.
Явление 4
Дария, Нимфидора и Дорослава
Дария (гледа строго Дорослава). Дорославо, виках те да те питам: размисли ли? Успокои ли молитвата смутения ти ум?
Дорослава (троснато). Моята молитва не е вашата молитва и моя бог не е вашият.
Дария (сърдито). Окаянице, вразуми се!
Дорослава. Пуснете ме! Пуснете ме да ида там, дето бог ме вика.
Дария. Твоят бог? Твоят бог е демонът, въплотен в образа на тоя проклет калугер Теодосия, съблазнителят на младите, осквернителят на целомудрените души, пратеникът на ада!
Дорослава. Вие ми давате вериги, а той обещава свобода. Той е по-добър от вас. Пуснете ме!
Дария. Дай обещание, че ще се върнеш при честития болярин Георги, с когото сте съединени чрез светото тайнство на брака.
Дорослава. Вие измислихте това свето тайнство, а Бог е казал: „Любете се, веселете се, бракът е демонско нещо. Който е чист, да тръгне подир мене!“… Оставете ме да бъда ангел и вие си останете дяволи.
Дария (гневно). Злочеста окаянице, безумно чедо на безсрамието!
Дорослава. Безсрамни сте вие, които имате срамове да криете под тия черни дрехи, с които облякохте и моята бяла снага. (Дръпва и разкъсва дрехата си отпред. Гърдите й се показват.)
Дария. Закрий се, безсрамнице!
Нимфидора. Дорославо! (Спуща се и й закрива гърдите с дрехата й.)
Дорослава. Пуснете ме!
Дария. Ти ще стоиш в затвора още седем дена само на вода и хляб. (Климва на Нимфидора, която я извежда отляво.)
От улицата пак се чува песента от някой хлапак:
Дария (услушва се гневно в песента, додето тя замира нататък). Песента на Сара и Александра! И по улиците в песни се гаврят с името му! Бивал ли е такъв срам с български Цар?… Клетата Теодора! Клетото наше царство! Потопът на нечестието е залял и колибата, и болярския дом, и палата! (Обръща се към иконата и се кръсти.) Света Богородице! Бъди ни закрилница! Исусе Христе, сине божи, осени с благодатта си царя, отклони го от пътя на безумието! Господи, имай милост за царството, запази винограда свои от посрамление и от погибел… И ти, свети Димитре чудотворче, и ти свети Иване Рилски, защитници на православния български народ… (Коленичи и продължава молитвата си с тих глас.)
Завеса
Действие второ
Александър
Теодора
Сара
Красимира
Раксин
Протоспатарий Георги
Стана
Мара
Рад Лупу
Драган
Василиса
Трем на търновския палат с изящно издялани колони отляво и отдясно. В дъното, през бухарията, се види на първи план Трапезица със стените си, кулите си и храмовете си. Зад нея гористи бърда и клисурата на Янтра.
Един широк стол на предния план. На една маса цветарник с цветя. Отдясно влазят Александър и Сара и приказвайки, идат насам.
Явление 1
Александър и Сара
Александър (пламенно). Повтарям ти: ти царица ще бъдеш в тоя палат.
Сара (гледа го умилно). Царица или робиня, аз съм твоя.
Александър. На тая хубава глава аз ще турна короната. Моята дума е дума, Саро, и по-силна от тия планини.
Сара (прегръща го нежно). Ах, царю, колко си благороден!
Александър (гледа я възхитено). Ако има под това небе още нещо, което да желаеш, кажи.
Сара (умилено). Има, царю. Царицата не може да желае нищо повече, но майката желае още нещо.
Александър. Кажи.