Сара (свенливо усмихната, показва знакове на нерешителност).
Александър. Заклевам се в любовта си и в твоите черни очи: майката ще бъде чута.
Сара (гледа го нежно и любовно). Вълшебници ми предсказаха, че аз ще ти родя син.
Александър. И аз ще му дам името Иван Шишман. А после?
Сара. Майка му копнее той да бъде наследник на престола.
Александър. Сладка душо! Заклевам се в Асеновската си корона, че тя ще мине от моята глава на неговата.
Сара (възхитено). Ох, царю! (Цалува го.)
Александър (цалува я). Драго дете, излез. Раксин иде. (Сара излазя отляво. Отдясно влазя Раксин.)
Явление 2
Александър и Раксин
Раксин (покланя се). Ти си ме викал, господарю?
Александър. Раксине, ти ще ме придружиш на ловът?
Раксин. Не мога, господарю, днес отивам в кулата си по бърза работа и довечера се връщам пак.
Александър. Тогава отбий се в горския дворец, той е край пътя ти… (Ходи няколко време замислен. Внезапно а спира и с решителен вид.) Раксине, желая да те натоваря с едно важно послание.
Раксин. Слушам, царю.
Александър. Или по-добре — с една домашна работа. (Ходи пак с вълнение, като си търка челото. Внезапно се изправя пред Раксина, като го гледа вторачено.) Раксине, аз реших да се разведа с Теодора.
Раксин (в изумление). Господарю!
Александър. Реших да се разведа с Теодора. Теодора не може да остане вече в палата, както не може да остане моя съпруга. Иди й обади това от мое име. Постарай се да я успокоиш с твоите мъдри увещания. Твоята дълбока опитност в живота и голямо име ще им придадат нужната тяжест. Увери Теодора в моето благоразположение и занапред. Знам, че тя не желае да се връща във Влашко при баща си, тя може да остане пак в царството ми, като се радва на почит и доволство. Тя може да избере който девически мънастир обича, за да прекара в тишина дните си до гроба.
Раксин. Господарю, това е страшно!
Александър. Това е моята воля.
Раксин (няколко време мълчи поразен, със сгърнати ръце). И коя ще бъде новата царица?
Александър (натъртено). Сара.
Раксин. Сара?
Александър. Да. Но по-напред ще бъде покръстена.
Раксин. Царю, позволи ми, като твой стар приятел и съветник…
Александър (пресича го). В това нещо мой съветник е само един: сърцето ми.
Раксин. Попитай и другия — разумът.
Александър (строго). Раксине, аз не съм навикнал да виждам в тебе упорит прекословец!
Раксин. Царю, аз поздравих с радост твоето възкачване на престола, смея да кажа — аз даже помогнах за това; аз се гордеех, че избрахме за владетел мъж зрял, мъдър, опитен, силен, и не се излъгах: ти тласна границите на държавата ни дори в недрата на Родопите, ти й даде дълъг и траен вътрешен мир; аз подкрепях със съвет всяко твое начинание и гледах с радост как расте славата ти в народа заедно с любовта му към тебе. И за тебе, Иван Александре, бях готов и бялата си глава да сложа. Но сега пръв път ти се противя и те укорявам, защото съм верен служител твой. И няма аз да стана оръдие на едно лошо и неправедно дело, от което ще възнегодуват болярите в народа, а вишният няма да ти го прости. Найди друг по-храбър, който да нанесе жестокия удар на добрата Теодора и не аз ще ти помогна да осрамиш трона си с еврейка.
Александър (навъсва се). Ти говориш излишни работи!
Раксин. Александре, ти одеве каза, че имаш сърце? (Енергически.) Един цар няма право да има сърце; той е слуга на царството и трябва да жертвува прищевките си на дългът си.
Александър (маха му сърдито). Стига! Ще пратя протокелиота Драгана. (Раксин излазя отдясно. Александър ходи няколко време намръщен.) Цар! Царят няма право на щастие! (Влазя отдясно Георги.)
Явление 3
Александър и Георги
Александър. Протоспатарие, виках те да ти кажа, че веднага трябва да тръгнеш за Одрин при Кантакузена с важно послание от мене. Ти винаги ми си бил полезен със своята сръчност, а сега тя още по̀ ми е нужна. (Гледа го зачудено.) Що има? Ти побледня?
Георги (пада на колене). Царю, да пътувам веднага за Одрин? Освободи ме, не мога. Велико нещастие ми се случи.