Красимира. Мила Саро, честито ти!
Сара. Драга Красимиро, аз те моля да не говориш никому това, което ти поверих.
Красимира. Бъди спокойна, драга Саро. (Излазя отдясно.)
Василиса. Вие много се сближихте с нея. Не й се доверявай, Саро. Красимира е лукава.
Сара. Ох, Василисо! Ти сѐ с твоите подозрения! Красимира ми е искрена приятелка и по моя молба царят я остави в палата да ми бъде другарка. Тя е тъй мила, тъй умна… (Тръгват наляво.)
Василиса (внушително, като протака думата). Лисица! Питай мене, старата… Как беше уплела Александра! Ти знаеш? Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е…
Сара (гледа надясно). Раксин иде. Мразя тоя старец… Гледа ме тъй лошо… Да идем в градината. (Излазнт отляво, отдясно влазя Раксин.)
Явление 5
Раксин и после Рад Лупу
Раксин. Това е ужасно! Да качи тая еврейка на трона? И да й обещае, както ми обади сега Красимира, да направи сина й наследник — ако има син! Или той се полишил?… Или годините вече са ослабили ума му, та на тая възраст, при възмъжали синове и при жива съпруга, да зима за жена момиче, еврейка, три пъти по-младо от себе си? Не мисли ли той какъв срам готви за трона и каква опасност за царството след себе си? (Влазя Рад Лупу.) Раде, истина ли, че ще ни напуснеш?
Рад Лупу. Да, болярино, аз си отивам за отечеството.
Раксин. Някаква нужда ли те вика там? Или нещо те обидиха тука?
Рад Лупу. О не, славни болярино: царят и царицата бяха добри към мене. Но аз в палата не мога да остана вече.
Раксин (почуден). Тия думи ми са загадъчни. Ти от три месеца насам си тъжен. Рад Лупу. Мене ме прогонва оттука оная причина, която и царицата прави да страда.
Раксин (замислюва се). Сара?
Рад Лупу. Да. Аз бягам от нея.
Раксин. Как смее! Тя още не е господарка тука, да пъди най-верния и предан служител царски.
Рад Лупу. Ти не ме разбра добре, славни болярино. Сара не е помислила подобно нещо. Тя даже ме не забелязва… Но аз бягам от нея.
Раксин. Защо? Ах, разбирам: ти може би я любиш?
Рад Лупу (мълчи с наведени очи).
Раксин. Тя е любовница на Александра и ти пак я любиш!
Рад Лупу. Безумно… (След малко мълчание с решителен тон.) Велики логотете, обичах я, обичахме се, преди Александър да я види… Аз мрях от любов за Сара, но той ми я отне! Той я доведе в двореца, дето съм и аз. Близо сме, но ледна стена ме дели от нея. Тя се преструва, че ме не познава вече, тщеславието задуши у нея първите чувства, а аз страдам, страдам, пъклено се мъча! Душата ми гори от пламъците на ревността и любовта. Иванко Басараба ме изпрати тука да служа на царицата, да бдя над нея. Но аз съм принуден да бягам далеч оттука, далеч от Сара, далеч от Александра. Боя се, славни болярино, от мене си… Боя се кръв да не пролея, разбираш? И бягам оттука… Защото умразата ми против Александра е ужасна и чини ми се, че… (Дига левия си юмрук и избягва отляво.) Раксин (стои малко замислен, па внезапно лицето му светва от вдъхновена мисъл). Да, да, това трябва да стане. Само това може да стане. Нека Бог ме прости, но Александър и царството да бъдат спасени! Да намеря веднага Красимира. (Излазя бързо отляво.)
Влазят отдясно Теодора, Стана и Мара.
Явление 6
Теодора, Стана и Мара
Теодора (развълнувано). Видях я пак, видях я пак оная и цяла се затресох. Не смея да се разхождам тук от нея… И тя смее да ме гледа надменно! Кукувица влязла в чуждо гнездо.
Мара. Ти напразно думаш това, господарко. Тя те погледна учтиво.
Теодора. Да, и в тоя поглед имаше подигравка, сякаш плесница ми даваше. Не, това мъчение не се търпи. Къде се готви да върви Александър?
Стана. Тръгва на лов за три дена… И Сара три дена ще седи у баща си…
Теодора. По-добре, по-добре… Три дена няма да я виждам в палата… Тя ми трови въздуха тука.
Мара. Светла госпожо, защо да се мъчиш тъй? Тая дръзка еврейка заслужава от твоя страна само една чест: презрение. Презри я, както презря по-рано Красимира.
Теодора. Красимира! Красимира ме измести само из сърцето на Александра, а Сара ще ме измести и от трона. Та вие не подушвате ли това в самия въздух на Царевец, по почестите, които й се правят, по ниските поклони на болярите, че тази слугиня утре ще бъде царица? Красимира нанесе рана само на сърцето ми, по-нататък беше безопасна; а тая, като строши сърцето ми, убива бъдащето ми, бъдащето на синовете ми. Тая тщеславна кознодейка ще използува до последните й предели Александровската полуда за нея. Той нищо няма да й откаже — тя всичко ще му иска.