Влазят отдясно Сара и Василиса и завиват да идат към бухарията.
Явление 7
Горните, Сара и Василиса, после Красимира
Сара (без да види Теодора). Ох, тука е повече хладец, нежели в градината. Ветрец иде от планината. (Прави си хлад с кърпа и отива към дъното.)
Теодора (отива към Сара). Саро, чакай!
Стана. Господарко, не се тревожи с нея.
Сара (очудена гледа към Теодора).
Теодора. Саро, ела към мене!
Сара (приближава). Какво заповядаш, твое величество?
Теодора. Искам да те видя… (Отива към нея.) Искам да видя тия очи, тия устни, това лице… Истина ти си прекрасна, ти си дивна… На тая хубава глава тъй добре би стояла короната, и тая напета снага тъй гордо би носила багреницата…
Мара (приближава до Теодора). Господарко!
Теодора. Българска царица! (Смее се страдалчески.)
Сара. Твое величество, ти ми направи пръв път чест да ми говориш, и то да ме оскърбиш…
Теодора. Сега си обяснявам най-добре как тия черни и страстни очи можаха да заслепят Александровите, как цалувките на тия розови уста можаха да му земат умът, как това гъвко тяло в прегръдките му можа да го направи да забрави и жена, и синове, и честта на трона, и доброто на царството, да стане за смях и на простите колибари…
Сара (обидено и троснато). Госпожо, ти се забравяш. Ако си груба с мене, не оскърбявай поне мъжа си.
Теодора (гневно). Кой мъж? Чий мъж? Твоя мъж!
Сара. Ти оскърбяваш царя! Аз ще се оплача. Или ти мислиш по тоя начин да му спечелиш съчувствието? (Влазя Красимира отдясно.)
Теодора. Не се бой, Саро, няма да ти го отнема. Ти така изкусно го държиш в примките си…
Сара. Съжалявам много, твое величество, че без причина ме оскърбяваш. Аз съм невинна във всичко това. Ако царят ме почита с вниманието си, то това прави, защото той иска; ако съм хубава, бог ме е направил такава. Била съм еврейка? Евреите не са ли човеци? И кой е крив, че се е родил християнин или евреин? Аз не се натрапих тука, ти знаеш. А ако царевото сърце стои далеко от тебе, не аз съм виновна.
Теодора. Ти ме хапеш, змио!
Сара. Не, браня се.
Красимира (иде и фаща Сара за ръка). Саро, да си идем. Ти видиш, че царицата е развълнувана.
Теодора. Вървете, оставете ме!
Сара (отива с Красимира, като гледа със злобна усмивка Теодора.)
Теодора. Усмихвай се, ехидна еврейко, радвай се, нищожна гадино, пропълзяла в тоя палат да го оскверняваш.
Сара (отдръпва се от Красимира и иде гневно насам). Слушай, Теодоро, ти забряваш, че в тоя палат те държат още по милост.
Теодора. Еврейко, в тоя палат стоя по право на рождение и на венчило, но ти си тук чужденка, купила входа в него с цената на развратните си прегръдки и на моминската си чест.
Красимира. Твое величество, не обиждай Сара.
Сара (на Теодора). Ти си безстидна, госпожо! Аз ще се оплача на царя и чини ми се, в тоя палат няма вече да имам щастието да слушам твоите ругателства.
Теодора. Върви, върви, лукава дъще на разврата! Продажна еврейко, слугиньо!
Красимира (на Теодора). Госпожо, какви са тия думи? (На Сара.) Любезна Саро, бъди великодушна. Царицата й много раздразнена. Гневът прави човека несправедлив и жесток.
Сара и Красимира излазят бързо, сподирени от Василиса.
Стана. Госпожо, не трябваше да говориш с нея.
Теодора (сяда тежко на стола). Не трябваше. Сякаш че ми олекна сега… (Мисли.) Тя е прекрасна млада… Бях и аз някога… но… Болярки, никога недейте остарява! (Фаща се за челото.) Бедни мой Раде! В очите на тая тщеславна еврейка видях всичката дълбочина на нещастието ти!