Влазя Драган.
Явление 8
Горните и Драган
Драган (кланя се). Здраве и дълъг живот пожелавам на светлата царица.
Теодора. Благодаря, протокелиоте.
Драган. Ида от страна на негово величество, за да поговоря по един въпрос. (Гледа присъствующите.)
Теодора (дава им знак и те излизат). Слушам, протокелиоте.
Драган (с колебание). По едно много важно дело, по едно домашно дело… (Запъва се.) Извини, светла господарко, но посланието, с което ме натовари негово величество Иван Александър и което аз с голяма скръб приех… (Запъва се.)
Теодора. Не се вълнувай, Драгане, аз знам що е: Александър ми обажда, че ме напуща?
Драган (с въздишка). Ох, светла госпожо, ти видиш какво мъчно дело ми е възложено.
Теодора (с ресигнация.) Добре, съгласна съм.
Драган. Милостива господарко, световните работи така са непостоянни. Славата и величието не са трайни, те сега светят, а след малко увяхват като тия цветя. Лъжовен свят. Това е в колибата, това е и в палата. И други царици преди тебе са дочакали същата съдба! И те са я посрещнали безропотно, с християнско смирение, защото волята на вишняго е била такваз, без неговите веления нищо не става. Кой знае дали това не е велика милост.
Теодора. И къде ми заповяда да ида Александър?
Драган. Оставя на твоята височайша воля това.
Теодора. В някой мънастир?
Драган. Да, де по-добре би намерила отдих и успокоение от житейските тревълнения, ако не в една тиха света обител, дето ще бъдеш окръжавана с всичкото внимание и почест, длъжими на твоето високо положение. (Теодора си кърши ръцете с вид на дълбока скръб.) Давай си сърце, бъди бодра, царице. Царят сам ще дойде подир малко лично да говори с тебе. Стягай се.
Теодора (няколко време стои вкаменена и мълчи. Внезапно троснато). Коя ще земе Александър?
Драган. Не знам, господарко.
Теодора. Аз знам: еврейката! (Отпуща се на стола примряла.)
Драган (отива към нея уплашено). Царице! (Отива надясно и вика.) Елате!
Влазят бързешката Стана и Мара.
Явление 9
Горните, Стана и Мара
Стана (като вижда Теодора). Господарката ще умре! Повикайте царя!
Стана и Мара разкопчават Теодора и й разтриват слепите очи. Тя погледва.
Драган. Царицата се свестява. Не трябва да се безпокои царя. Това беше минутно прилошаване. (Излазя.)
Теодора (опира се на стола изнемощяла). Моля ви, оставете ме… Добре съм вече… Благодаря ви…
Стана. Не желаеш ли нищо?
Теодора. Нищо. Оставете ме. (Стана и Мара се отдалечават. Теодора няколко време със затворени очи хълца.)
Явление 10
Александър и Евстратий
Александър (влазя отдясно с Евстратия). Кастрофилакте, всичко готово ли е?
Евстратий. Готово, господарю. Ловчийската челяд е на двора. Също и болярите чакат.
Александър. През моето отсъствие ще пазиш хубаво града от безредици.
Евстратий (кланя се). Слушам.
Александър. Оставям Сара у баща й. Нека четири войника да бдят пред Ароновата вратня дене и ноще.
Евстратий. Твоята заповед ще се изпълни.
Александър. Нямам нищо повече. (Дава му знак с глава, че го отпуща. Евстратий излазя, а той приближава към Теодора.) Теодоро, Драган ти предаде моето решение?
Теодора (глухо). Да.
Александър. И ти си съгласна?
Теодора. Да.
Александър. Добре. Имаш ли да ми изкажеш някое желание?
Теодора. Нищо.
Александър. Помисли си; аз съм готов да направя всичко, което е в силите ми, за да ти у годя.
Теодора. Излишно. Усеща ли един покойник, че го погребват тържествено?
Александър (гледа я ледено). Желая ти добро здраве, по-малко сълзи и повече храброст. (Излазя отляво.)
Теодора (затуля си няколко време очите в няма скръб). Свършено, свършено всичко вече! (Излазя отдясно, придружавана от Стана и Мара. Отляво влазят Красимира и Рад Лупу.)