11. Така трябва да правиш, да говориш и да обмисляш всичко, все едно, че в следващия момент ти предстои да напуснеш живота. Не е страшно да си отидеш от хората, ако има богове. Защото те няма да ти сторят зло. Ако ли пък няма или те нехаят за човешките дела, за какво ми е да живея в свят без богове и без промисъл? Но богове има и те полагат грижа за човешките дела и цялото им внимание е насочено към това, човекът да не попадне на действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне. Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му? Всеобщата природа не би направила този пропуск — нито поради незнание, нито знаеща, но неможеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост — да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора. Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво както на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрасно, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.
12. Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност. Какво представляват хората, чиито мнения и гласове са си спечелили слава?# Какво представлява смъртта? Ако човек я разгледа сама по себе си и като подложи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата. Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но смъртта не е само дело на природата, тя е и нещо полезно за нея. Как се свързва човекът с бога и с коя своя част и изобщо в какво положение е тази негова част?
13. Нищо по-жалко от човешкото същество, което обикаля навсякъде, изследва, както казва философът, „дълбините на земята“# и прави заключения за това какво става в душата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно да бъде само при своя вътрешен бог и да му служи истински. Да му служиш значи да се опазиш чист от страсти, от прибързани действия и да не недоволствуваш срещу това, което вършат боговете и хората. Божиите дела трябва да се почитат за съвършенството си, човешките да се обичат поради нашето сродство, а понякога да се изпитва и един вид състрадание към хората, задето не познават доброто и злото. Този недъг не е по-малък от оня, който лишава от възможността да отличаваме бялото от черното.
14. Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оставяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са постоянно в мисълта ти — първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.
15. Всичко е в мнението.# Ясен е смисълът на думите, приписвани на киника Моним. Ясна е и тяхната полза, ако човек вкуси от силата им в границите на истината.
16. Човешката душа се лишава от достойнство най-вече, когато по своя воля се превръща в един вид оток на света. Защото да недоволствува от нещо ставащо, значи да отстъпва от природата, която обхваща като свои части природите на всички останали неща. После — когато се отвръща или се насочва срещу някого, за да навреди, както се случва с душите на разгневените хора. На трето място тя се лишава от достойнство, когато е надмогната от удоволствие или мъка. На четвърто — когато лицемери и върши или говори нещо изкуствено и противно на истината. На пето място — когато не насочва делата и начинанията си към никаква цел, а върши всичко напосоки и без контрол, след като и най-незначителните ни действия е редно да се осъществяват с отнасяне към цел. Цел за разумните същества е следването на разума и закона на най-висшия град и държава.