17. Времето на човешкия живот е миг, същността нещо изтичащо. Възприятията замъглени, връзката на тялото като цялост лесно разрушима, душата блуждаеща, съдбата непредвидима, пребъдването на името спорно. Накратко казано, всичко свързано с тялото е река, а всичко, принадлежащо на душата, сън и дим, животът е война и пребиваване на чужденец, бъдната слава — забрава. Какво може да ни напъти тогава? Само едно — философията. Тя е в това да пазим вътрешния си бог неопетнен и безметежен, надмогнал удоволствието и мъката, да не допускаме да върши нещо напосоки, лъжливо и лицемерно и да изпитва нужда някой да прави или да не прави нещо. Освен това да приема случващото се и отреденото нему като идващо някъде оттам, откъдето е дошъл сам той. И във всички случаи да очаква смъртта със спокойната мисъл, че тя не е друго, а разпадане на елементите, които влизат в състава на всяко живо същество. Ако не се случва нищо страшно на самите елементи при непрекъсната промяна на всеки в друг, защо да се опасява човек от промяната и разпадането на всичко? Става съобразно природата. А нищо лошо не е съобразно природата.
В Карнунт
Трета книга
1. Не само за това трябва да държиш сметка, че с всеки изминал ден животът ти се съкращава и остава все по-малка част от него. Но и друго е нужно да имаш предвид — че ако човек живее дълго, не е ясно дали в този случай ще разполага с достатъчно ум, способен да разбере нещата и да постигне знанието, отнасящо се до опита в божественото и човешкото. Ако изпадне в старческа глупост, дишането, храненето, представката способност, импулсите и всичко друго от този род ще продължи. Но ще угасне преди смъртта му възможността да разполага със себе си, да осъзнава точно колко са неговите задължения, да анализира явленията, да забележи дали вече не е време да напусне света и много други подобни неща, за които е нужен добре упражнен разсъдък. Та трябва да се бърза не само защото с всеки изминал ден смъртта наближава, но и защото способността да се схващат нещата и да се вниква в тях ни напуска предварително.
2. И на това е редно да се обръща внимание: което съпровожда естествено ставащото, и то е белязано от известна прелест и привлекателност. Както примерно при печенето на хляба на някои места се образуват шупли. Та тия шупли, причина за които е невладеенето на пекарството, и те някак отиват на хляба и по особен начин будят апетит. Също и смокините — когато са най-зрели, се спъхват. И при узрелите на дървото маслини самата близост на гниенето добавя на плода своеобразна красота. Ако човек погледне клюмналите надолу класове, бръчката на лъвското чело, пяната, която се стича от устата на глигана, и много други неща, те са далече от красивото, но все пак поради това, че следват естественото, допринасят някак за красотата и имат привлекателност. Тъй че ако човек притежава по-дълбоко чувство и разбиране за осъществяващото се в целостта на света, за него почти никое измежду тия неща, които стават като следствие, не би било лишено от своеобразно удоволствие. Истинската паст на звяра той ще наблюдава с не по-малко удоволствие от това, което ни доставят художниците и ваятелите в подражанията си. Със своите умни очи той ще може да съзре своеобразен разцвет и красота у старицата и стареца, както и очарование у детето. И много други подобни неща, не от всеки доловими, ще достигнат единствено до оня, който действително се е привързал към природата и нейните дела.
3. След като излекува толкова болести, и Хипократ се разболя и умря. Халдейците предсказаха смъртта на мнозина, но съдбата застигна и тях. Александър, Помпей и Гай Цезар, след като унищожиха толкова пъти цели градове и посекоха в битки десетки хиляди пешаци и конници, и те накрая напуснаха живота. След толкова изследвания върху пожара, в който ще погине светът, Хераклит умря от водянка, намазан целият с говежда тор. Демокрит загина нападнат от гадини, Сократ от друг вид гадини#. Защо така? Качил си се, плувал си, пристигнал си, слез. Ако е друг живот, сигурно и в него няма да живееш без богове. Ако пък ще си безчувствен, няма да понасяш мъки и удоволствия и да слугуваш на обвивка толкова по-негодна, колкото я надвишава това, което я обслужва. То е ум и бог, а тя е земя и нечиста кръв.