4. Недей да хабиш останалата част от живота си да се занимаваш наум с другите хора, когато това не води до нещо общополезно. Защото се лишаваш от друго дело, като заемаш ума си с мисли какво върши еди-кой си и защо го върши, какво говори, какво има предвид и какво крои, подобно занимание те обърква и отклонява от собственото ти ръководно начало. Нужно е да се справиш и със случайното и безцелното в реда на това, което ти минава наум, но най-вече с дребнавото любопитство и злобата. Трябва да привикнеш в главата ти да има само такива неща, за които, ако някой те попита неочаквано: „Какво мислиш в момента?“, да можеш незабавно да отговориш откровено: „Това и това“, щото начаса да стане ясно, че всичко, което е в ума ти, е скромно и добронамерено, подобаващо за общностно същество, отнасящо се с безразличие към свързаното с удоволствие и изобщо към мечтите, породени от насладата, към проявите на честолюбие, завист и подозрение или на нещо друго, чието назоваване би те накарало да се изчервиш. Подобен човек, който повече не отлага да се нареди между най-добрите, е като жрец и божи служител. Той служи и на положеното вътре в него божество, което му помага да остане неопетнен от наслади, ненаранен от каквато и да е мъка, незасегнат от каквато и да е неправда, безчувствен към всякаква низост. Състезаващ се в най-трудното състезание, в това да надмогне всички чувства, до дъно обзет от справедливост, той с цялата си душа приветствува всичко, което е отредено да му се случи, и не често, нито без крайна нужда, наложена от общественото благо, допуска да се занимава наум с това какво искат да кажат другите хора или какво вършат и мислят. Подобен човек привежда в действие само своето и се занимава с това, което нему е отредено от Вселената. Убеден, че цялото е благо, той върши своето красиво. Защото това, което всекиму е отредено, зависи от цялото, но и му въздействува. Подобен човек помни, че всички разумни същества са сродни и че да проявява грижа към всички хора е присъщо на човешката природа. Но трябва да държи не на мнението на всички, а само на живеещите съобразно природата. Колкото до ония, които не живеят по този начин, той не забравя какви са у дома си и навън, какви са нощем и денем и каква им е компанията. Затова не обръща внимание на похвалата на подобни люде, които дори от самите себе си не са доволни.
5. Недей да действуваш против волята си, нито егоистично, нито без да си даваш точна сметка, нито убеден в обратното. И недей да кичиш мисълта си с остроумие. Не бъди нито многословен, нито претрупан с дела. Освен това нека твоят вътрешен бог да предвожда един достоен мъж, отдаден на своя град, римлянин и държавник, създал ред в себе си. Такъв би бил очакващият призоваването да напусне живота, готов да тръгне веднага, без да се нуждае нито от клетва, нито от човек свидетел, оставайки и в този момент ведър, ненуждаещ се от външната помощ и успокоението, предоставяно от другите. Трябва да си прав, а не изправян.
6. Ако откриеш в човешкия живот нещо по-висше от справедливостта, истината, благоразумието, мъжеството и изобщо от това да ти бъде достатъчен твоят ум в случаите, когато действуваш, воден от него в съгласие с разума, както и в това, което ти се отрежда от съдбата не по твой избор, та казвам ти, ако съзреш нещо по-висше, от цялата си душа се обърни към съвършенството, което откриеш, и му се наслади. Но ако се окаже, че няма нищо по-висше от положеното в тебе божество, подчинило на себе си собствените си импулси, подлагащо на проверка своите мисли и както е казал Сократ#, откъснало се от въздействието на възприятията, подчинило се на боговете и изпълнено с грижа за хората, та ако откриеш, че всичко останало стои по-ниско и е по-незначително, недей оставя място за друго, към което наклониш ли се и от което отклониш ли се веднъж, няма да можеш повече, без да се разсейваш, да ограждаш с почит онова твое собствено благо. Не е допустимо да противопоставиш на разумното и обществено благо каквото и да е от друг вид — примерно одобрението на тълпата, властта, богатството или вкусването на някаква наслада. Макар и за известно време да изглеждат съобразни с природата, всички тия работи неочаквано ни овладяват и ни отклоняват от нея. Казвам ти — без колебание и открито избери по-висшето благо и се дръж о него. — Но по-висше е полезното. — Ако имаш предвид полезното за разумното същество, съблюдавай го. Но ако имаш предвид полезното за животното, разкрий го и скромно спазвай своята преценка. Единствено важно е тази проверка да бъде сигурна.
7. Внимавай да не зачетеш някой път като по-полезно за тебе това, което ще те застави да престъпиш клетва, да загубиш чувството си за срам, да намразиш и да заподозреш някого, да прокълнеш, да постъпиш лицемерно, да пожелаеш нещо, което трябва да се скрие зад стена или завеса. Избралият своя ум и божество, както и мистериите на неговата добродетел, не прави трагични представления, не охка. Той няма да изпита нужда нито от самота, нито от многолюдно обкръжение и най-важното ще живее, без да преследва и да бяга от никого. Него ни най-малко не го е грижа дали в по-дълъг или в по-кратък промеждутък от време ще разполага с обгърнатата от тялото му душа. И ако вече трябва да си отиде, той тръгва толкова лесно и спокойно, все едно, че му предстои да се заеме с някое от ония дела, които се вършат със сдържаност и приличие. През целия си живот той е внимавал само за това — да не би умът му да се отклони в посока, несвойствена за природата на едно разумно и обществено същество.