8. В ума на приучения към сдържаност и пречистен мъж не ще откриеш нищо гнило, нито мръсно, нито пък следа от незаздравяла рана. Смъртният час няма да го завари незавършил живота си и човек не би казал, че е като трагически актьор, напуснал представлението, без да изиграе докрай своята роля. Освен това в него няма нищо робско, нито изтънчено, нищо прекалено прибързано или демонстративно независимо, нищо продиктувано от сметка, нито скрито като в дупка.
9. Огради с почит способността да си съставяш мнение. От нея зависи да не се поражда никога в ръководното ти начало възглед, който няма да следва природата и строежа на разумното същество. Тя гарантира да постъпваме обмислено, да се държим дружески с хората и да следваме боговете.
10. Отхвърли всичко друго и задръж само тези няколко положения. Освен това не забравяй, че човек живее само в мига на настоящото. Останалото е или изживяно, или неясно. Малко е това, което човек преживява, малко е ъгълчето земя, където живее. Малка е и най-дълговечната слава. И тя се приема и предава от толкова кратковечни човечета, които себе си не познават, камо ли умрелия преди много време.
11. Към казаните наставления нека да се добави още едно — винаги да определям и очертавам онова, чиято представа попада в мисълта ми, така че да го видя в голия му вид като цяло, каквото е всъщност, но и разчленено, и да назова в себе си неговото собствено име, както и имената на елементите, от които е било съставено и на които ще се разпадне. Нищо не е така способно да породи у нас душевно благородство, както методичното устремено към истината подлагане на проверка на всичко, което ни се изпречва в живота, както и това винаги да го разглеждаме така, че да преценяваме каква е неговата пригодност за един такъв свят, каква е стойността му спрямо цялото и каква спрямо човека, гражданин на най-високостоящия град, на който останалите градове са като къщи. Какво представлява, от какви елементи е съставено и колко време е редно да съществува пораждащото в момента представа у мен, и за коя добродетел бих имал полза от него — за кротостта, мъжеството, доверието, простотата, това да ми стига моето и т. н. Затова е нужно да казвам при всеки случай: това идва от бога, това е по жребий, защото така се е запрела нишката и така са се стекли обстоятелствата на случая, а това е от твоя другар в живота от същия род и племе, който обаче не знае кое е присъщо на природата му. Но аз зная. Затова се отнасям към него съобразно естествения закон на човешката общност — доброжелателно и справедливо. Същевременно се стремя да преценя и ония неща, чието място е между доброто и злото.
12. Ако вършиш, каквото вършиш в момента, следвай си здравия разум, ревностно, сигурно, в добро състояние на духа и без всякакво друго съображение, ако пазиш неотклонно своето божество чисто, все едно, че вече трябва да го върнеш, и ако добавиш това да не чакаш нищо и от нищо да не бягаш, ами да ти е достатъчна героичната простота на онова, което говориш и произнасяш, на природосъобразното действие, извършвано в момента, животът ти ще бъде щастлив. Никой не може да ти попречи за това.
13. Също като лекарите, които винаги държат подръка помагалата и инструментите си в случай, че внезапно им дотрябват за лекуване, така и ти бъди готов с основните възгледи за вникване в божиите и човешките дела и затова всяко нещо, и най-незначителното, да вършиш, без да забравяш за взаимната свързаност помежду им. Нито отнасящото се до човек ще сториш добре, ако не вземеш предвид отношението му към божието, нито обратно.
14. Недей да се луташ повече. Едва ли ще има време да се зачиташ в записките си, в делата на дребните римляни и гърци или в избора от съчинения, който си приготви за старини. Бързай към целта, ако си загрижен за себе си, отхвърли празните надежди и си помогни, додето може.