5. Също като рождението смъртта е тайнство на природата — то е свързване на същите елементи, които се разпадат при нея, нещо, за което човек поначало не би могъл да се срамува, след като не противоречи на установения за мислещото същество ред и на разума на неговия строеж.
6. Това е възникнало естествено вследствие на онова по необходимост. Който не го желае, желае смокинята да не пуска сок. Изобщо недей да забравяш, че след недълго и ти, и той ще умрете и скоро дори името ви не ще остане.
7. Премахнеш ли мнението, ще премахнеш и думите: „Навредиха ми.“ Премахнеш ли тия думи, ще премахнеш и самото вредене.
8. Което не прави самия човек по-лош, то и живота му не прави по-лош и не му вреди нито отвън, нито отвътре.
9. До този резултат води по необходимост природата на полезното.
10. Всичко случващо се е справедливо да се случи. Ще се убедиш, че е така, ако наблюдаваш внимателно. Имам предвид не само естествената последователност, но че всичко е съобразено със справедливостта и все едно, че се въздава от някого според заслуженото. След като си започнал, продължи да наблюдаваш и прави, каквото правиш, с тази цел — да бъдеш достоен човек съобразно това, което означава достоен в собствения смисъл на думата. Спазвай това правило във всичките си начинания.
11. Не допускай мнения, до които стига или иска да стигнеш наглият човек, но провери какви са в действителност.
12. Бъди винаги готов да постъпваш по тези два начина — първо, да вършиш само това, което те кара да вършиш за доброто на хората разумът на царството, сведущо в законите достойнство; второ, да промениш решението си, ако се яви човек, който може да го поправи и да те накара да го изоставиш. Но изоставянето трябва да става винаги вследствие на убеденост, основана на правдата и общественото благо и само подобни аргументи да стигат до тебе, а не че казаното е било приятно или прието с овации.
13. Имаш ли разум? — Имам. — Защо не го използуваш тогава? Ако той си върши своето, какво друго ти е нужно?
14. Възникнал си като част. Ще изчезнеш в това, което те е породило или по-скоро, претърпявайки промяна, ще бъдеш наново приет в неговия пораждащ разум.
15. Много зрънца тамян падат на един и същ олтар — едни по-рано, други по-късно и това е без значение.
16. За десет дена можеш да бъдеш бог за тях, а после звяр и маймуна, ако се обърнеш към основните възгледи и към култа на разума.
17. Не постъпвай тъй, сякаш ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне. Додето живееш, додето може, бъди достоен човек!
18. С колко свободно време се сдобива оня, който не се интересува какво е рекъл неговият ближен, какво е направил или помислил, а единствено какво сам той прави, за да бъде то справедливо, благочестиво или с една дума „добро“. Недей да се грижиш за злите езици и тичай право към линията на финиша, без да се обръщаш настрани.
19. Обезпокоеният за бъдната си слава не си представя, че всички, които го помнят, скоро ще умрат, а после и онези, които дойдат на тяхното място, додето, преминавайки през запалващите се и угасващи души, не угасне и целият спомен за него. Да предположим, че са безсмъртни помнещите и че споменът е безсмъртен. Това какво те засяга? Не искам да кажа, че не засяга мъртвия. Но с какво засяга живия хвалебствието? Освен ако не се налага от съображение, свързано с управлението. Остави природната даденост, която е непригодна в този случай и има отношение към друг разум.
20. Впрочем всяко красиво по някакъв начин е красиво от само себе си и свършва в себе си като не включва похвалата. Хваленото очевидно не става нито по-добро, нито по-лошо. Същото се отнася и за нещата, които са красиви по общо признание — материални предмети и занаятчийски произведения. Нуждае ли се от нещо действително красивото? Не повече от закона, не повече от истината, не повече от доброжелателството или свяна. Кое от тези неща дължи красотата си на похвала или я губи, ако бъде порицано? Смарагдът става ли по-лош от това, което е, ако не бъде хвален? Ами златото, слоновата кост, пурпурът, лирата, ножът, цветето или дръвчето?
21. Ако душите оцеляват, как ги побира Въздухът от вечни времена? А как побира земята телата на погребваните от толкова Време? Също както тук след известно оцеляване те се разпадат, преобразуват и правят място на други мъртви, така и преминалите във въздуха души се запазват известно време, а после се преобразуват, разливат и наново приети се залавят за пораждащия вселената разум и по този начин дават възможност на други души да се настанят на тяхното място. Така може да отговори човек на въпроса за оцеляването на душите. А трябва да имаме предвид не само количеството на погребаните по известния начин тела, но също и на всекидневно изяжданите от нас животни, както и на останалите живини. Колко много погиват и по този начин един вид биват погребвани в телата, хранещи се с тях. И все пак има място за тях поради влизането им в кръвта и превръщането им във въздух или огън. По какъв начин да се доберем до истината по този въпрос — като различим материалното начало от оформящата причина.