22. Да не се отклонявам и блуждая, но при всеки импулс на инстинктите да отчитам справедливото и при всяка представа да пазя способността за съждение.
23. Всичко, което е добре пригодено за тебе, вселено, е пригодено и за мене. И нищо навременно за тебе не става за мене преждевременно или по-късно. И всичко, което раждат твоите сезони, природо, е плод за мене. Всичко идва от тебе, живее в тебе и се завръща в тебе. Поетът казва: „О, скъпи граде на Кекропс!“#. А ти няма ли да кажеш: „О, скъпи граде на Зевс!“
24. философът казва: „Не върши много неща, ако искаш да си в добро настроение!“# Не е ли по-добре да вършиш нужното, което те кара разумът на общественото по природа същество и както те кара? Това ще ти достави не само доброто настроение, което следва от достойното постъпване, но и онова, което следва от вършенето на малко неща. Ако схване, че повечето работи, с които се занимава и за които говори, не са необходими, човек ще се сдобие с повече спокойствие и свободно време. Затова трябва постоянно да си напомняш: „Да не би това да е от ненужните работи?“ И не само ненужните действия трябва да отстраняваш, но и ненужните мисли.
Защото тъй няма да възникнат и следващите от тях действия.
25. Изпробвай колко ти се удава животът на достойния човек, доволен от отрежданото му от вселената и комуто са достатъчни собствените справедливи деяния и собствената благосклонна приветливост.
26. Видял си ония работи? Погледни и тези. Недей да се разстройваш! Бъди прост! Някой бърка. Бърка за себе си. С тебе нещо да става? Правилно. Всичко, което се случва, ти е определено и запредено поначало от целостта на вселената. Изобщо животът е кратък. Настоящият момент трябва да се ползува, но като се преценява добре и справедливо. Бъди трезв, когато се отпускаш.
27. Вселената е или добре подредена, или представлява забъркана безредна смесица. Възможно ли е в тебе да цари някакъв ред, а безредие във вселената, щом като всичко е така свързано, разчленено и поставено в съответствие?
28. Черен характер, женствен характер, твърд характер, див, животински, по детски наивен, тъп, лицемерен, шутовски, продажен, тираничен.
29. Ако е чужденец във вселената оня, който не познава нещата в нея, не по-малко чужденец е който не разбира какво става. Бягащият от обществения разум е изгнаник и слепец, чийто умствен поглед е закрит. Бедняк е, който се нуждае от друг и няма в себе си нещата, полезни за живота. Като оток върху тялото на вселената е оня, който е отстъпил и се е отделил от разума на всеобщата природа, недоволствувайки срещу това, което го сполита. Създава ти го тя — създалата и тебе. Откъсната част от града е откъсналият своята душа от душата на разумните същества, защото тя е една.
30. Един философствува без хитон, друг без книга, трети полугол. — Без хляб съм, твърди той, но съм верен на разума. — И аз не се изхранвам от науката, с която се занимавам, но съм й верен.
31. Обичай умението, което си усвоил, и си почивай с него. Останалата част от живота си прекарай, като повериш от цялата си душа всичко твое на боговете и без да бъдеш за никого нито тиран, нито роб.
32. Представи си например времето на Веспасиан и ще видиш всичко това — хора, които се женят, отглеждат деца, боледуват, умират, воюват, празнуват, търгуват, обработват земята, ласкаят, постъпват самонадеяно, подозират, замислят зло, желаят смъртта някому, недоволствуват от настоящето, изпитват любов, трупат богатства, желаят консулска и царска власт. И тъй, оня техен живот вече не е никъде. После премини към времето на Траян — отново същото. И онова поколение си е отишло. По същия начин отправи поглед към други епохи и цели народности и виж как са се издигали и не след дълго са погивали, разпадайки се на основните елементи. И най-вече е редно да помислиш за ония, които лично познаваше — разсеяни в празни дела и изоставили отговарящото на собствения им строеж, отказали се да се държат здраво о него и да им бъде достатъчно. Нужно е да помниш, че на всяка работа трябва да се обръща вниманието, съответно на нейната стойност. Защото така ще се предпазиш от недоволството, че не си се задържал повече, отколкото е нужно при нещо незначително.