33. Едновремешните обичайни думи сега стоят в речника. По същия начин и имената на преизвестните някога люде са станали като остарели думи: Камил, Цезон, Волез, Леонат, малко след тях Сципион и Катон, после Август, Адриан и Антонин. Всичко изчезва и бързо се превръща в легенда, бързо го засипва пълна забрава. А твърдя това за людете, които са блестели в слава. Защото другите стават „неизвестни, незнайни“# ведно с последния си дъх. Какво означава изобщо да си спомнят вечно за тебе? Нещо изцяло празно. А за какво си струва да положиш усилия? Единствено за това — мислите ти да са изпълнени с правда, делата ти да бъдат съобразени с човешката общност, да няма измама в словото ти и да си настроен тъй, че да приемаш всичко, което ти се случва, като необходимо и известно, изтичащо от един и същ извор и начало.
34. Остави се драговолно на Клото, дай й възможност да втъче в живота ти каквито събития пожелае.
35. Всичко е ефимерно — това, което помни, и онова, което се помни.
36. Наблюдавай непрекъснато как всичко преминава през промяна и привикни с мисълта, че всеобщата природа на нищо не държи толкова, колкото на това да подлага на промяна съществуващото и да прави от него ново подобно. Защото всичко съществуващо е по някакъв начин семе за онова, което ще възникне от него. Ти си представяй само семената, хвърляни в земята или в майчиното лоно. Това е съвсем просто.
37. Скоро ще умреш, а още не си нито безизкуствен, нито спокоен, нито без боязън, че нещо отвън ще ти навреди, нито доброжелателен към всички, нито убеден, че мъдростта зависи единствено от това да постъпваш справедливо.
38. Вгледай се в ръководните им начала и виж умните люде — от какво бягат и към какво се стремят.
39. Никакво зло не може да ти причини ръководното начало на друг човек, нито някой обрат и изменение на това, което те обгръща. Тогава кой може? Това начало в тебе, което решава кое е зло. Достатъчно е да не е на такова мнение и всичко е наред. Дори когато толкова близкото нему телце бива рязано, горено, гангренясва и гние, нека началото, което изказва мнение за тези неща, да запази все пак спокойствие. Искам да кажа, нека да не оцени нито за зло, нито за добро случващото се еднакво на лошия и на добрия човек. Защото, което става еднакво и с природосъобразно, и с неприродосъобразно живеещия, то не се случва нито съобразно, нито противно на природата.
40. Постоянно си представяй вселената като едно същество, обладаващо една материална същност и една душа и как всичко достига до едно усещане, до неговото. Как върши всичко по един импулс и как при съпричиняването и ставането на всичко от всичко то се образува от втъкаването и вплитането на толкова неща.
41. „Душица си, която мъкне мъртвец“, Както казваше Епиктет#.
42. Няма зло за нещата, претърпяващи промяна, нито добро за тия, които възникват вследствие на промяна.
43. Вечността е река и буен поток на вечно пораждане. Едва-що се е появило нещо, и вече е отнесено и друго минава пред погледа, за да изчезне.
44. Всичко случващо се е тъй познато и обичайно, както напролет розата и лете плодовете. Нещо подобно са болестите, смъртта, злословието, злата умисъл и всичко друго, което радва или огорчава глупавите хора.
45. Между следващото и това, което го предхожда, винаги се поражда сродство. Връзката не е както при изброяването само принуда върху независими единици, а съединеност с определен смисъл. И както съществуващото е подчинено на хармоничен ред, тъй и случващото се не е проста редица от следващи едно след друго събития, а основано на удивително сродство.
46. Винаги да помня твърдението на Хераклит, че „смърт за земята е да стане вода и смърт за водата да стане въздух, а за въздуха — огън и обратно“. Да помня и за човека, който забравя накъде води пътят. И още, че „хората не се разбират именно с това, с което най-продължително се намират в общение, с разума, ръководещ вселената, и че им изглежда чуждо онова, на което се натъкват всекидневно“. И че „не бива да действуваме и да говорим като насън“. — Защото и тогава привидно действуваме и говорим. — „Нито както правят синовете на…“#, тоест както отдавна е прието.
41. Както ако някой бог те беше предупредил, че ще умреш утре или най-много вдругиден, ти нямаше да държиш повече това да стане вдругиден, отколкото утре, освен ако не си крайно негоден човек. Та каква е разликата? По същия начин недей да смяташ, че е голяма разликата, ако това стане след много години, а не утре.