9. Не изпитвай досада, отвращение и отчаяние, ако не успяваш постоянно да вършиш всичко, опирайки се на основните възгледи, но се обърни наново към нещата, в които не си успял, и бъди доволен, ако в повечето случаи постъпваш по достойния за човека начин. Обичай онова, към което се връщаш, и не отивай при философията като при наставник, тъй както страдащите от очи прибягват до гъбичката и яйцето и както други болни — до мазилото и компреса. Така ти ще засвидетелствуваш не подчинение на разума, а ще се сдобиеш с покой благодарение на него. Помни, че философията желае единствено това, което желае природата ти, докато ти желаеше друго противно на природата. Нима има нещо по-привлекателно? Нали по този начин ни погубва удоволствието? Затова прецени дали не са по-привлекателни великодушието, независимостта, простотата, доброжелателството, благочестието. Има ли нещо по-привлекателно от разсъдъка, стига само да съобразиш от колко грешки предпазва и до какви сполуки води във всичко способността за основано на научни принципи наблюдаване и вникване.
10. По някакъв начин нещата са така прикрити, щото остават напълно невъзприемаеми за не малко и не случайни философи. Те впрочем са трудно възприемаеми и за самите стоици. И всяко наше общовъзприето твърдение търпи промяна. Ще се намери ли човек, който не си променя твърденията? Премини след това към разглежданите предмети — колко кратковечни и незначителни са, в състояние да станат притежание на разпътник, проститутка или разбойник. После премини към нравите на твоите близки — с мъка би понесъл и най-милия от тях, за да не кажа, че човек едвам понася и себе си. Сред подобен мрак и нечистотия в стремителния поток на материалната същност, на вечността, на движението и движещото се има ли нещо, което заслужава да бъде особено ценено и изобщо ограждано с внимание? Мисля, че няма. Напротив — човек трябва да се предума и да дочака естествения край, без да недоволствува, че той се бави, като се уповава единствено на тези положения — първо, че не може да му се случи нещо, несъобразено с всеобщата природа, и второ, че от него зависи да не върши нищо против своя бог и божество в себе си. Защото никой не може да го застави да прекрачи неговата воля.
11. За какво ми служи сега моята душа? Във всеки момент да се питам и да проверявам какво има в тази моя част, която наричат ръководно начало, и душа на какъв човек притежавам сега. Нали не на дете, нито на юноша, на жена, на тиран, нито на домашно или диво животно?
12. И по това можеш да разбереш какво представляват нещата, смятани за благо от повечето хора. Ако човек насочи вниманието си към действителните блага като разсъдъка, сдържаността, справедливостта, мъжеството, направи ли го веднъж, няма да обърне внимание на стиха: „Той е благат.“# Защото няма да му приляга. Но ако се е насочил към приетите от повечето хора блага, ще го чуе и лесно ще приеме за точно казаното от комическия поет. Толкова дълбока е разликата в представите на повечето хора. Защото иначе първото положение нямаше да претърпи неуспех и да остане неоценено, а от друга страна, щяхме да приемем твърдението на поета за богатството и щастието от разкоша и славата за красиво и на място казано. Премини нататък и се запитай ще цениш ли и ще приемеш за блага подобни неща, за които, ако си помислиш предварително както трябва, можеш да заключиш. че затрупан от тях, притежаващият ги няма да има къде да си облекчи стомаха.
13. Съставен съм от материално начало и оформяща причина. Нито едното, нито другото ще погине в нищото, както нито едното, нито другото не е възникнало от нищо. Следователно в хода на промяната всяка моя частица ще премине в частица на вселената и на свой ред ще се промени в друга частица на вселената и така до безкрай. В хода на подобна промяна съм възникнал и аз, и моите родители и така назад до друга безкрайност. Нищо не пречи да го твърдим, независимо че вселената се гради от крайни периоди.