14. Разумът и логиката са способности, достатъчни за себе си и за дейностите, зависещи от тях. Те се задвижват от свое особено начало и поемат право към поставената цел, поради което подобни, съобразени с разума и логиката постъпки се наричат прави и правилни, тъй като означават правия и правилен път.
15. Човек не бива да държи на неща, които не подхождат на човека, доколкото е човек. Те не се изискват от човешката природа, нито водят до нейното съвършенство. Значи не е възможно човек да вижда в тях своята цел, нито благото, крайния резултат на целта. И още — ако те бяха блага и подхождаха на човека, нямаше да му подхожда да ги презира и да се бунтува срещу тях, нито щеше да бъде хвален, когато се пази да изпитва нужда от тях, нито щеше да бъде смятан за достоен човек, когато се ограничава в ползуването им. А всъщност колкото повече се лишава от тях или от нещо друго подобно и понася да бъде лишаван, толкова по-достоен човек е.
16. Умът ти е такъв, каквито са най-честите му мисли и представи. Защото душата ги попива. Затова постоянно да я държиш потопена в подобни мисли — примерно, че където живее човек, там може и достойно да живее. Живее в дворец. Значи е възможно да живее достойно в дворец. Също и следната мисъл — поради което и за което е създадено всяко нещо, към него се и стреми; към което се стреми, в него е целта му; където е целта, там е и ползата, и неговото благо. А за разумното същество благо е общността. Отдавна е доказано, че сме създадени да живеем общностно. Или не е ясно, че несъвършените същества са създадени за съвършените, а съвършените едни за други? Одушевеното е по-съвършено от неодушевеното, а разумното същество по-съвършено от одушевеното.
17. Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия.
18. Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму — той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.
19. Сами по себе си нещата не засягат ни най-малко човешката душа, нито имат достъп до нея, нито могат да я помръднат или задвижат. Единствено тя самата помръдва и задвижва себе си и с каквито съждения счете за достойно да се изпълни, такива са за нея и външните обстоятелства, които я заобикалят.
20. Според едно основание хората са ни изключително сродни, доколкото е нужно да им вършим добро и да ги понасяме. Но доколкото някои пречат на присъщите ми човешки дела, човекът също попада сред безразличните неща както слънцето, вятърът и звярът. На някоя моя дейност те са в състояние да попречат. Поради способността да се измъквам и преобразувам обаче е невъзможно да има пречки за вътрешните ми импулси и умонастроение. Защото умът е в състояние да преобразува и насочва препятствието пред своята дейност към това, което го води предварително, така че наместо пречка на това дело то да способствува за него и наместо преграда по пътя натам да помогне за влизането в този път.
21. Почитай най-висшето между нещата във Вселената. То е това, което има отношение към всичко и направлява всичко. Почитай също тъй и най-висшето начало в себе си. То е сродно на онова, защото по същия начин то е в отношение с другите начала в тебе и ръководи твоя живот.
22. Което не е вредно за града, не вреди и на гражданина. Във всички случаи, когато мислиш, че ти е навредено, прилагай това правило. Ако нещо не вреди на града, и на мене не може да навреди. — А ако се вреди на града, не е ли редно да се разгневиш на вредителя? — Дали не си пропуснал нещо?
23. Често си мисли с каква скорост преминава и изчезва всичко съществуващо и раждащо се. Материалната същност като река непрекъснато тече, действителното е в непрестанна промяна, причините — подложени на безброй преобразувания; почти нищо не е устойчиво и толкова близко е зиналата безкрайност на изтеклото и бъдното, в която всичко изчезва. Затова как да не е глупав човекът, който се надува, притеснява или оплаква при тези обстоятелства, сякаш безпокойствието му ще трае кой знае колко време.
24. Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!
25. Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.