26. Ръководната и властвуващата част от твоята душа да остане незасегната от леките или силните движения в плътта ти и да не се смесва с тях, но да се държи настрана и да се огради от страстите на телесните части. А когато поради един вид съчувствие те попаднат в ума, все едно, че всичко е едно тяло, тогава да не се опитвам да противодействувам на това усещане, защото то е естествено. Но нека ръководното начало да не добавя от себе си мнението дали това е добро или зло!
27. Да се живее с боговете! С боговете живее който им показва непрестанно, че душата му е доволна от отреденото й и че върши каквото го кара собственото божество, което Зевс е откъснал от себе си и му е дал за водач и настойник. Това е умът и разумът на всеки човек.
28. Дали ще се разгневиш някому, ако мирише на пръч? Или ако му мирише устата? От Какво се плашиш? Такива са му подмишниците, такава устата, естествено е така да миришат. — Да, ама човекът има разум, казва някой, и може да забележи и съобрази в какво бърка. — Чудесно, отнеси го и за себе си. Защото несъмнено и ти имаш разум. Приведи В движение чрез твоята разумна способност неговата, покажи му, напомни му! Ако разбере, ще го излекуваш и гневът ти ще стане излишен.
Нито трагически актьор, нито проститутка!
29. Както се каниш да живееш, като напуснеш това място, така можеш да живееш и тук. Ако ти пречат, тогава напусни дори живота, без да смяташ обаче, че ти се случва зло. Отивам си като дим. Защо смяташ, че това е кой знае какво? Додето нещо не ме изведе от това състояние, оставам независим и никой не може да ми попречи да върша каквото желая. Желая да съм в съгласие с природата на разумното и общностно същество.
30. Всеобщият ум е настроен общностно. Затова е създал несъвършените същества за съвършените, а съвършените е свързал помежду им. Виждаш как е подчинил, уредил и определил за всичко каквото му се пада по достойнство и как е събрал висшите същества да живеят в разбирателство помежду си.
31. Как си се отнасял до този момент с боговете, родителите, братята, съпругата и децата, с твоите учители, възпитатели, приятели и близки, с твоите роби, ако все още спазваш за всички предписанието:
„Никому той да не стори неправда, нито да каже“.
Припомни си също през какви премеждия премина и какви успя да понесеш и още, че твоето проучване на живота е към края си и че си изпълнил дължимото на обществото. Припомни си колко прекрасни неща видя, колко наслади и мъки презря, от колко слава отвърна очи и към колко неблагодарници се отнесе благосклонно.
32. Защо неуките и необразовани души довеждат до смут обучената и знаещата? Коя душа впрочем е обучена и знаеща? Която познава началото и края, както и разума, преминаващ през цялата материална същност и определените цикли на цялата вечност и ръководещ цялото.
33. В един момент ще се превърнеш в пепел или в скелет и ще остане името ти или и то няма да остане. Името е кънтеж, който заглъхва. Всичко толкова ценено в живота е празно, прогнило и дребно; кученца, които се хапят, и свадливи деца, които се смеят и веднага след това плачат. А доверието, свянът, правдата и истината са отмъкнати
„на Олимп от широкопътната земя.“#
Тогава какво те задържа тук, щом като сетивните неща са променливи и непостоянни, сетивата слаби и неточни, самата душица — изпарение на кръвта, а славата сред такива същества толкова празна? Какво ли? Спокоен и ведър ще дочакаш било угасването, било преместването ти другаде. А додето му дойде времето, какво е достатъчно? Какво друго, освен да почиташ и благославяш боговете, да вършиш добро на хората, да ги понасяш и да се сдържаш. Помни, че което е в границите на плътта и на диханието, не е нито твое, нито зависи от тебе.
34. Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.
35. Ако това не е следствие нито на моята негодност, нито е нейна проява, нито вреди на общия интерес, защо да ме безпокои? Така може ли да се навреди на общността?
36. Не се оставяй да бъдеш погълнат изцяло от представите си. Притечи се на помощ според силите и достойнството си дори ако е засегнато само което не е нито добро, нито лошо. Но недей да си мислиш, че това е вреда. Лош навик е. Както възрастният на тръгване взима кречеталото на своя възпитаник, помнейки, че това е кречетало, и ти постъпи така … Човече, забравяш ли за какво става дума? — Да, ама за тях то е от значение. — И ти ли поради това оглупяваш?