Веднъж преди време ме нарочили, че съм с късмет. Да си с късмет значи сам да си си го отредил, а късмет значи добри душевни наклонности, добри подтици, добри дела.
Шеста книга
1. Всеобщата същност е послушна и се насочва лесно. Разумът, който я направлява, няма в себе си никаква причина да върши зло. Защото злото му е чуждо и той нито може да стори зло, нито нещо да претърпи зло от него. Всичко се поражда и осъществява съобразно неговата воля.
2. Да бъде без значение дали трепериш от студ, или ти е топло, когато вършиш подобаващото, дали ти се спи, или си се наспал, дали говорят добри или лоши думи за тебе, дали умираш, или си в друго състояние. Защото и умирането е един от житейските актове. Значи е достатъчно да се извърши добре, каквото е свързано с него.
3. Гледай навътре в нещата. Нека не ти убягва нито собственото им качество, нито стойността им.
4. Всичко съществуващо бързо се променя и или ще се изпари, ако се свежда до една същност, или ще се разпръсне.
5. Направляващият разум знае своето положение, знае какво върши и върху каква материя.
6. Най-добрият начин да се защитиш е да не се оприличаваш.
7. На едно се уповавай и радвай — на това, като сториш нещо полезно за общността, да преминеш към друго полезно за общността, без да забравяш за бога.
8. Ръководното начало в тебе само да се буди, насочва, да прави от себе си каквото желае, да постъпва тъй, че всяко събитие да изглежда каквото желае.
9. Всичко се осъществява според всеобщата природа, а не според някоя друга, обхващаща я отвън, съдържаща се в нея или независима, намираща се извън нея.
10. Било бъркотия, взаимно вплитане и разпръскване, било единство, ред и промисъл. Ако е първото, за какво ми е да пребивавам в подобно случайно съединение и смес? Каква друга грижа бих имал, освен как да стана земя# един ден? И защо да се разстройвам? Каквото и да правя, разпръскването ще споходи и мен. Но ако е второто, спокоен и изпълнен с почит се уповавам на този, който ме направлява.
11. Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш — като влизаш постоянно в себе си.
12. Ако имаше едновременно мащеха и майка, мащехата щеше да уважаваш и все пак постоянно щеше да се връщаш при майка си. Това са за тебе сега дворецът и философията. Затова често се връщай да дириш покой при философията, която прави поносим живота в двореца, а и тебе самия в него.
13. Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха#, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен. Виж примерно това, което Кратет казва за Ксенократ.
14. Повечето работи, на които се възхищава човешкото множество, се свеждат до най-основното, удържано в устойчиво състояние от направата си или от самата природа — предмети от камък и дърво, смокини, маслини и лози. Това, на което се възхищават хората от по-средна ръка, се свежда до работи, подчинени на душа — примерно стада от дребен и едър добитък, а което се харесва на още по-културните люде, то пък се свежда до работи, подчинени на разумната душа, не на всеобщата обаче, а на тази, която води до упражняването на някакво изкуство, на нещо друго подобно или просто до притежаването на голям брой роби. А който цени разумната всеобща и обществена душа, той от нищо друго не се интересува, както от това собствената му душа да е настроена и да се движи разумно и общностно, като съдействува за същото и на своите съродници.
15. Винаги едно е устремено да се породи, друго да престане да бъде и от току-що породилото се някоя част е вече угаснала. В потока на промените вселената непрекъснато се обновява, както и непрестанният бяг на времето постоянно прави нова безкрайната вечност. Та в тази река от пробягващи неща дали си струва да цениш нещо повече, след като не можеш да се опреш на него. Все едно човек да заобича едно от прелитащите врабчета, а то вече е изчезнало от погледа. Нещо подобно е и животът на всеки от нас — изпарение на кръв и вдишване на въздух. Каквото е веднъж да вдишаш и издишаш — правим го всеки момент, — същото е да върнеш там, откъдето си я откъснал, цялата своя способност за дишане, придобита при раждането ти вчера или завчера.