16. Нито изпаряването, както е при растенията, е ценно, нито дишането, както е при домашните и дивите животни, нито образуването на представи в мисълта, нито разиграването ни като марионетки от влеченията, нито сбирането в стадо, нито приемането на храна, също и отделянето на остатъците от нея. Кое е ценно тогава? Да ти ръкопляскат? Едва ли. Следователно не е ценно и да ти ръкопляскат с език. Защото ръкопляскане с език е когато човешкото множество те хвали. Отказал си се и от славата? Тогава какво ценно остава? Според мене това да се движиш или да се задържаш съобразно собствения си строеж, към онези неща, към които те насочват също заниманията ти и изкуствата. Защото всяко изкуство се стреми произведеното да бъде пригодно за работата, за която е произведено. Подобен въпрос стои и пред лозаря, който се грижи за лозето, и пред обяздващия коне, и пред кучкаря. Към какво се стреми робът, който се грижи за малкото момче, към какво учителят? Тогава това е ценното. И ако то е наред, за друго няма да те е грижа. Няма ли да престанеш да цениш ред други неща? Значи няма да си нито свободен, нито независим, нито незасегнат от страсти. Защото няма как да не завиждаш, да не ревнуваш, да не се отнасяш с подозрение към можещите да ти го отнемат, да не замисляш зло срещу притежаващите цененото от тебе. Изобщо няма как да не изпадне в крайно объркване лишеният от някое измежду тия блага, а освен това да не се изпълни с недоволство към боговете. А уважението и цененето на собствения ум ще те направи приятен на себе си, лесно приспособим към твоите другари по общност и в съгласие с боговете, това ще рече — одобряващ всичко, което те разпореждат и разпределят.
17. Горе, долу, наоколо — потоци от елементи. Но в никой от тях не се открива движението на добродетелта. Тя е нещо божествено и се движи по прекрасен, ала труден за проумяване път.
18. Странно е това, което правят. Желаят да ги възхваляват не людете от същото време и техните съвременници; държат да ги обсипят с похвала бъдните хора, които нито са видели, нито ще видят. Това е все едно да изпиташ огорчение, че и живелите преди тебе не са ти посветили похвални слова.
19. Ако нещо затруднява лично тебе, недей да го смяташ невъзможно за човека, а обратно — ако нещо е възможно и свойствено за човека, смятай, че е постижимо и за тебе.
20. При упражненията на палестрата (спортна площадка)някой ни одрасква с нокът и рязко ни удря с глава. Но нито обръщаме внимание, нито се сърдим, нито го подозираме после, че е замислял зло срещу нас. Разбира се, предпазваме се — не обаче като от враг, нито с подозрение, а с благосклонно отклоняване. Нека да постъпваме тъй и в останалите житейски случаи. Да не се замисляме толкова над това, което вършат един вид упражняващите се заедно с нас. Както казах впрочем, можем да се отклоним — но без да подозираме или мразим.
21. Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорствуващият в собствената заблуда и незнание.
22. Аз върша моя дълг, другото не ме разсейва. Защото става дума било за предмети, било за лишени от разум същества, било за заблудени и незнаещи пътя.
23. След като имаш разум, отнасяй се към лишените от разум същества и изобщо предмети и неща, нямащи разум, великодушно и с широко сърце, а към хората се дръж като към имащи разум и с оглед на общността. Призовавай на помощ всички богове и да няма значение колко време го правиш. Достатъчни са и три такива часа.
24. Александър Македонски и неговият мулетар са се превърнали в едно и също след смъртта си: или са били поети от същите пораждащи принципи, или са се разпръснали по подобен начин сред атомите.
25. Обърни внимание за едно и също незначително време колко неща стават едновременно във всеки от нас — както в телата, така и в душите ни. Тъй няма да се удивиш, че в едното и цялото, наричано Вселена, се осъществяват едновременно много повече, по-скоро всички неща, които стават.
26. Ако някой те запита как се пише името Антонин, дали ще произнесеш всеки отделен звук с крясък? Ами ако се ядосат, и ти ли ще се ядосаш? Няма ли да изречеш кротко един по един всеки звук? Тогава по същия начин помни и в този случай, че всеки дълг е съставен от определен брой моменти. Нужно е да ги спазиш и да осъществиш правилно това, което предстои, без да изпадаш в смут и без да отвръщаш с недоволство на тези, които изпитват недоволство.