27. Колко жестоко е да не позволяваш на хората да се стремят към нещата, които им изглеждат присъщи и полезни. Но по някакъв начин ти не им позволяваш да го правят, като негодуваш, че грешат. Защото те всъщност се държат тъй, все едно, че са им присъщи и полезни. — Да, ама не е така. — Тогава ги осведоми, покажи им, но без да негодуваш.
28. Смъртта е покой от сетивното отразяване, от разиграването ни като марионетки, на което ни подлагат влеченията, от криволиченето на мисълта и служенето на плътта.
29. Срамно е тялото ти да не се отказва от този живот, а душата да се отказва преди него.
30. Внимавай да не се проникнеш до дъно от положението на император. Защото е възможно опази се прост, честен, чист, достоен, безизкуствен, приятел на правдата, изпълнен с почит към боговете, добронамерен обичлив и твърд във вършенето на това, което подобава. Бори се да останеш такъв, какъвто философията пожела да те направи. Свени се от боговете, помагай на хората. Кратък е животът и един плодът на земното съществуване — благочестно умонастроение и дела, полезни за общността във всичко като ученик на Антонин следвай неговото упорство в действията, съобразени с разума, способността му да остава еднакъв навсякъде, благочестието, спокойното и ласкаво изражение на лицето, липсата на тщеславие и настоятелността при вникването в нещата. И това, че изобщо не оставяше нищо, преди да го е разбрал и схванал напълно, и че можеше, без да хули, да изтърпи тия, които го хулеха несправедливо. И това, че не бързаше в нищо и че не даваше ухо на клевети. И колко добре вникваше в човешките нрави и действия. И това, че не употребяваше груби думи, не се нуждаеше от показен шум, не беше подозрителен, нито говореше заплетено и надуто. И от колко малко се задоволяваше — покрив, постеля, дреха, храна, домашна прислуга. И колко трудолюбив и издръжлив беше, в състояние поради простите си нужди да стои на едно място чак до вечерта, без да му се наложи да се облекчи повторно, след като е направил това в обичайния час. Също неговата устойчивост и непроменимост в приятелствата и това, че понасяше да се изказват откровено срещу неговите мнения и се радваше, когато някой му покажеше нещо по-добро. И това, че беше изпълнен с почит към боговете без суеверие. Дано и ти да посрещнеш сетния си час с такова ясно съзнание като него.
31. Изтрезней и ела на себе си, отвори очи и осъзнай, че са те мъчили сънища. Събудил се, погледни на свой ред това, както преди гледаше онова.
32. Съставен съм от тяло и душа. За тялото всички неща са безразлични. Защото те не могат да го засягат. За ума е безразлично онова, което не влиза в неговата дейност. А каквото влиза в дейността му, зависи от него. Умът обаче се занимава само с работите, отнасящи се до настоящето. Бъдещата дейност, както и миналата, са му безразлични в настоящия момент.
33. Работата на ръката, както и работата на крака не са против природата, додето ръката върши делото на ръката и кракът — делото на крака. Значи по същия начин и работата на човека като човек не е против природата, додето той върши човешки дела. А щом не е против природата му, значи не е и нещо лошо.
34. Колко големи удоволствия са изпитали разбойниците, развратниците, отцеубийците и тираните!
35. Не виждаш ли, че овладелите занаят успяват да се нагласят в някаква степен към хората, непричастни в техния занаят? Но това не е причина да не спазват разума на занаята си и да допускат да отстъпват от него. Не е ли странно строителят и лекарят да уважават повече разума на своето занимание, отколкото човекът своя разум, който е общ за него и боговете?
36. Азия, Европа са ъгълчета на Вселената, цялото световно море — капка във Вселената, Атон — бучица пръст във Вселената, цялото настояще време — миг от вечността. Всичко е дребно, лесно променимо, готово да изчезне.
Всичко произтича оттам, тръгвайки от оня общ ръководен принцип или от онова, което следва от него. Тогава и зиналата паст на лъва, и отровата, и всяко зловредно действие — на тръна, на калта, са допълнителни порождения на високото и красивото. Затова недей да мислиш за тях като за нещо чуждо на това, което почиташ, а разсъди за общия избор на всичко.
37. Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно защото всичко е от един род и един вид.
38. Често си мисли за зависимостта и взаимната връзка на всичко във Вселената. По някакъв начин всички неща са вплетени едно в друго и поради това настроени дружески помежду си. А едно следва друго поради реда в движението, поради съгласието и единството в материалната същност.