39. Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.
40. Добре е, ако инструментът, средството за труд, всяко оръдие върши това, за което е изработено. Впрочем в този случай създателят не е налице. Докато при създаденото от природата съоръжаващата сила е вътре и остава. Затова е редно и повече да я уважаваш и да смяташ, че щом сам реагираш и постъпваш съобразно нейната воля, значи всичко твое става съобразно твоето желание. По същия начин и нещата във вселената стават, съобразно нейното желание.
41. Което и от независещите от твоята воля неща вземеш да разгледаш като добро и зло, в случай че те сполети подобно зло или пропуснеш подобно добро, няма как да не укориш боговете или да не намразиш хората, понеже ще ги заподозреш, че са виновни за сполетялото те зло и пропуснатото добро. Немалко неправда вършим поради неприятностите, изпитани от тези работи. Но ако смятаме за добро и зло само това, което зависи от нас, не остава никаква причина нито да виним бог, нито да вдигаме война срещу човек.
42. Всички съдействуваме за общия резултат — едни съзнателно и с ума си, други, без да знаят. И Хераклит, предполагам, това иска да каже, като нарича спящите съдеятели на ставащото във Вселената. Един съдействува за едно, друг — за друго, съдеятел е дори в по-висока степен недоволствуващият, опитващият се да върви срещу ставащото и да руши. Вселената има полза и от такива хора. Затова реши за в бъдеще сред кои ще се наредиш. Защото направляващият вселената ще си послужи по най-прекрасен начин с тебе, ще те приеме и ще ти отреди място сред съдеятелите и работещите задружно. А ти само гледай да не го заемаш като глупавия и смешен стих в драмата, за която споменава Хризип.
43. Да не би слънцето да държи да върши работата на дъжда? Или Асклепий — делото на Деметра Карпофорос? А какво ще кажем за отделните звезди? Макар различни, не съдействуват ли за едно и също?
44. Ако боговете са мислили за мене и за това, което е редно да ми се случи, те добре са помислили. Защото не ми е лесно дори да си представя лишен от разум бог. А дали нещо би ги накарало да ми навредят? Какво би последвало от това за тях или за вселената, която е най-голямата им грижа? Ако не са помислили лично за мене, сигурно добре са помислили за общото, следствие на което е и случващото се на мене. Затова съм длъжен да го приемам с удоволствие и радост. Но в случай, че не замислят нищо — неблагочестиво е да го вярваме, както и да не принасяме жертви, да не се молим и вричаме и да не вършим всички останали работи, които вършим, защото смятаме, че боговете са тук и живеят сред нас — та в случай, че не замислят нищо, отнасящо се за нас, аз мога да помисля за себе си, мога да се замисля кое е полезно за мене. За всеки е полезно съобразното със собствения му строеж и природа.
Град и родина за мен като Антонин е Рим, а като човек — вселената. Затова единствено което е от полза за тези градове е благо за мене.
45. Всичко, което се случва всекиму, е от полза за цялото. Това щеше да е достатъчно. Но ако гледаш внимателно, ще забележиш още, че което е полезно за един човек, винаги е полезно и за другите хора. Нека употребим в този случай думата „полезно“ както във всекидневието — за безразличните неща.
46. Както представленията в амфитеатъра и на други подобни места ти се струват все едни и същи, от един вид и ти дотягат, такова чувство предизвиква и животът като цяло. Горе и долу всичко е едно и също, произлизащо от едно и също. И докога?
47. Постоянно да е в ума ти, че са измрели всякакви хора, упражнявали всякакви професии и принадлежали към най-различни народности. Стигни чак до филистион, феб и Ориганион. Премини после към други племена. И ние трябва да се прехвърлим там, където са отишли толкова велики оратори и толкова прославени философи — Хераклит, Питагор, Сократ, преди тях толкова герои, а по-късно толкова военачалници и тирани. Добави Евдокс, Хипарх, Архимед и други изключителни таланти, осенени от велики идеи, трудолюбиви, изобретателни, безпощадни хулители на подвластния на смъртта човешки живот като Менип и толкова други. Нека е в ума ти, че всички те отдавна са измрели. Но дали това е зло за тях и дали впрочем и за ония, чието име изобщо не се споменава? Тогава човек трябва да държи само на едно — воден от истината и справедливостта да проживее живота си, благосклонен към лъжците и вършителите на неправда.
48. Решиш ли да си доставиш радост, представи си преимуществата на твоите другари в живота — деятелността на един, скромността на друг, отстъпчивостта на трети, нещо друго на четвърти. Нищо не доставя такава радост като многобройните примери за добродетел, които се откриват в нравите на твоите другари по живот и на чиято цялост можеш постоянно да се натъкваш. Затова е редно да ти бъдат подръка.