Выбрать главу

49. Да не би да си недоволен, че тежиш толкова килограма, а не деветдесет и пет? На същото основание недей да си недоволен, че ще живееш толкова години, а не повече. Както приемаш количеството на определената ти материална същност, така постъпи и с времето.

50. Опитай се да ги убедиш, но действувай и против волята им, когато разумът на справедливостта те насочва така. Ако някой обаче си послужи със сила и попречи, приеми го без болка и използувай препятствието, за да се обърнеш към друга добродетел. И помни, че си се насочил натам по изключение, че не можеш да се стремиш към невъзможното. Тогава към какво се стремиш? Към един вид подобно стремление. Това е постижимо. Едва-що сме се насочили, и то става.

51. Честолюбивият смята за собствено благо чуждата дейност, обичащият насладата — собствените усещания, а умният човек — собствената дейност.

52. По този въпрос можеш да нямаш мнение и да не тормозиш душата си. Защото природата на тия работи не поражда способността ни за отсъда.

53. Привикни се да не слушаш с половин ухо това, което казва другият, и колкото се може повече прониквай в душата на говорещия.

54. Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.

55. Ако моряците ругаят кормчията, а болните лекаря, сигурно не друга им е грижата, а това единият да положи усилие за оцеляването на пасажерите, а другият за здравето на тия, които лекува.

56. Колко люде, с които стъпих на тоя свят, вече са си отишли.

57. За болните от жълтеница медът е горчив, за болните от бяс страшна водата, а за децата хубаво нещо топката. Защо се сърдя тогава? Или смяташ, че грешката ти нанася по-малко поражение, отколкото жлъчката на болния от жълтеница и отровата на побеснелия от ухапване.

58. Никой не би ти попречил да живееш съобразно разума на твоята природа. И нищо не би могло да ти се случи против разума на всеобщата природа.

59. На какви хора искат да се харесат, със средствата на какви усилия и в името на неща, които колко ще оцелеят? Колко скоро вечността ще погълне всичко и колко много вече е погълнала!

Седма книга

1. Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спомниш, че си го виждал много пъти. Навсякъде — и горе, и долу ще откриеш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. Всичко е обичайно и краткотрайно.

2. Основните възгледи живеят. Възможно ли е да бъдат умъртвени, щом са неугасими и мислите, които им отговарят? От тебе зависи да ги възвръщаш постоянно в живота. Аз мога да имам правилно мнение по този въпрос. Щом като мога, защо се тревожа? Което е вън от ума ми, няма никакво отношение към ума ми. Това разбери и ето те прав. От тебе зависи да се върнеш наново в живота. Виждай нещата отново тъй, както си ги виждал. Именно в това се състои връщането в живота.

3. Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки. Трябва да участвуваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш. Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.

4. Нужно е да следиш дума по дума това, което се говори, и да съобразяваш какво става при всеки човешки импулс. В първия случай трябва да внимаваш за смисъла на казаното, а във втория веднага да видиш импулсът към каква цел е насочен.

5. Дали умът ми е достатъчен за това, или не? Ако е достатъчен, ще си послужа с него за тази работа като с инструмент, даден ми от всеобщата природа. Ако не е достатъчен, или ще отстъпя на можещия по-добре да извърши работата, стига това да не е извън реда, или ще се наема, доколкото мога, но като взема за помощник можещия, така щото, упован на моето ръководно начало, да направи полезното и нужното за общността в този момент. Каквото и да правя — било лично, било в съдружие с друг, да го съобразявам единствено с това, с общополезното и пригодното.

6. Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава! Колко превъзнасяли ги са си отишли отдавна!

7. Не се срамувай, че ти помагат. Като войник при обсада на град трябва да изпълниш възложеното ти. Тогава, ако си куц и не можеш да се качиш сам на крепостната стена, нали ще успееш с помощта на друг?