8. Нека не те тревожи бъдещето. Ако трябва, ще достигнеш до него със същия разум, който ти служи сега за настоящето.
9. Всички неща са вплетени помежду си. Връзката им е свещена и помежду им никое не е чуждо на друго, защото са подчинени и същевременно съграждащи реда на един и същ свят. И светът, образуван от всичкото, е един, и богът, преминаващ през всичкото, е един, и материалната същност е една, и законът е един, единият общ разум за всички разумни същества, и истината е една щом като е едно и съвършенството за единородните същества, причастни към същия разум.
10. Всичко материално тутакси потъва в материалната същност на вселената. Всяка причинност тутакси се поема в разума на вселената, а споменът за всичко тутакси бива погребан във вечността.
11. За разумното същество природосъобразното и съобразното с разума действие са едно и също нещо.
12. Прав или изправян.
13. Каквито са в единните организми частите на тялото, в такова разумно отношение, макар и раздалечени, са разумните същества, защото са създадени за един вид общо сътрудничество. Мисълта за това ще ти идва по-често наум, ако повтаряш в себе си, че си член от организма, съставен от разумни същества. Но ако се наречеш не член, а част, значи още не обичаш от сърце хората и не те радва докрай вършенето на благодеяния. И още — ако го правиш просто като нещо редно все още не го правиш като добро на себе си.
14. Нека на това, което е изложено на случване и претърпяване, да му се случва отвън каквото пожелае. И нека, ако иска, да се оплаква от претърпяното. Що се отнася до мене, аз няма да допусна мнението, че случилото се е зло, и няма да се чувствувам ощетен. Във възможностите ми е да не го допусна.
15. Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да кажат: „Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда смарагд и да запазя цвета си.“
16. Ръководното начало никога не безпокои само себе си, искам да кажа, не плаши себе си и не се подтиква към страсти. Ако някой друг може да го уплаши или наскърби, нека го стори. То само няма да използува способността си за образуване на мнения, за да се подложи на подобна промяна. Що се отнася до тялото, нека само да го е грижа да не претърпи нещо, ако може, и нека каже, ако претърпява. Плашена, наскърбявана и изобщо съставяща си мнение по този въпрос, душата няма как да претърпи защото не е предразположена към подобна преценка. Доколкото зависи лично от него, ръководното начало не изпитва нужда от нищо, освен ако само не се накара да изпита. По същия начин то е несмутимо и неможещо да се възпре, освен ако само не се смути и възпре.
17. Благополучие — това е благо божество# или… благо. А ти какво се каниш да правиш, въображение мое? В името на боговете, нека както си дошло, така и да си идеш. Не си ми нужно. Дошло си по стар навик. Не ти се сърдя. Само си иди!
18. Някой се страхува от промяната? Та какво може да стане без промяна и има ли нещо по-мило и по-свойствено за всеобщата природа от нея? Би ли могъл да се изкъпеш ако дървата не се променяха? Щеше ли да се храниш, ако храните не се променяха? И кое друго полезно нещо би се изпълнило без промяна? Не виждаш ли, че и това ти да се промениш е от подобно естество и че по подобен начин е необходимо за всеобщата природа?
19. Като в порой влачи всички тела материалната същност на вселената, свързани и съдействуващи в цялото също както частите на нашето тяло помежду си. Колко Хризиповци, колко Сократовци и Епиктетовци е погълнала вече вечността. Нека същото да важи и за всеки човек, независимо кой, и за всяко нещо.
20. Само това единствено ме безпокои да не би да правя нещо, което моят човешки строеж не желае или така, както не го желае или това, което сега не желае.
21. Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички.
22. Присъщо на човека е да обича и тези, които му вредят. Ще се убедиш в това, ако си представиш, че са ти роднини, и съобразиш, че грешат поради незнание и против волята си и че не след дълго ще умрат като тебе и най-вече, че не ти е навредено, защото ръководното ти начало не е станало по-лошо, отколкото по-рано.
23. Като от восък всеобщата природа извайва от материалната същност на вселената сега конче, после го стопява и използува неговия материал за дръвче, после за човече, после за нещо друго. И всичко това възниква за кратко. Няма нищо страшно, че едно сандъче се разпада, както и че бива сковано.
24. Злобното изражение на лицето е съвсем против природата. Когато се повтаря често, то убива красотата и накрая тя угасва тъй, че изобщо не може да се възстанови. Опитай се с помощта на това да разбереш, че горното е против разума. А ако изчезне и усещането, че грешим, нима остава друго основание за живота ни?