48. Хубаво е казано у Платон: „Който съчинява слова за хората, той също като от някакво високо място трябва да обгръща с поглед ставащото долу на земята: стада, войски, обработване на земята, сватби и разтрогвания, раждания и кончини, съдилищна гълчава, пустеещи земи, различни варварски племена, празници и траурни оплаквания, пазарища, пъстрата смесица и реда от свързването на противоположности.“#
49. Като разглеждаш отминалото, можеш да разбереш както промените в настоящия момент, така и да предвидиш бъдещото. Защото ще бъде изцяло от същия вид и няма да може да избегне ритъма на ставащото в момента. Затова е все едно дали ще наблюдаваш четиридесет или десет хиляди години човешкия живот. Какво повече ще видиш?
50. „Роденото от земята се връща в земята, това пък с въздушно потекло отново се завръща в небесния свод.“#
Или следното: разпадане на взаимно привличащите се атоми и един вид разпръскване на безчувствените елементи.
51. И още:
„С храна, пиене и магически действия избягваме потока на съдбата, за да не умрем.“#
„Сред мъките, довеждащи до вопъл, няма как да не изпитаме и духащия от боговете вятър.“#
52. По-опитен борец, но не по-съобразяващ се с общността, нито по-скромен и по-готов да се подчини на случващото му се, нито по-добронамерен към пропуските на своите близки.
53. Нищо страшно няма, когато една работа може да се свърши съобразно общия за боговете и хората разум. Няма основание да се боиш, че ще претърпиш вреда в случаите, когато можеш да бъдеш полезен по пътя на справедливата, съобразена с твоя строеж дейност.
54. Навсякъде и във всеки момент от тебе зависи, и да бъдеш доволен от настоящото стечение на обстоятелствата, изпълнен с почит към боговете, и да се отнасяш с хората, с които си в момента, съобразно справедливостта, и умело да следиш да не се промъкне в това, което си представяш в момента, нещо непонятно.
55. Не отклонявай погледа си към чуждите ръководни начала, а гледай направо натам, накъдето те води природата — и всеобщата чрез това, което ти се случва, и твоята чрез нужното сам да направиш. Всеки трябва да върши съответствуващото на неговия строеж. Останалите същества са създадени заради разумните, във всеки случай по-несъвършените заради по-съвършените, а разумните същества едни за други. Водещ в строежа на човека е стремежът към общност. На второ място идва способността да не се отстъпва пред телесните афекти. За движението на разума и ума е характерно да се огражда и никога да не допуска да бъде надмогнато нито от движението на чувствата, нито на страстите, защото те са животински, а движението на ума държи да има първенство и да не допуска тяхното надмощие. И с право, тъй като влиза в природата му да си служи с всички други. Третото в разумния строеж е устойчивостта и неподдаването на измама. Та държейки се о тези качества, нека твоето ръководно начало да следва правия път и ще има своето.
56. Все едно, че си живял до този момент и че вече си умрял, така проживей останалата част от живота си — съобразно природата.
57. Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?
58. При всяка случайност имай пред очи ония, на които се е случило същото и които после са били недоволни, учудени и възмутени. Та къде са те сега? Никъде. Да не би и ти да желаеш същото? Не искаш ли да оставиш чуждите превратности на извършилите и претърпелите ги, а ти цял да се отдадеш на въпроса как да се възползуваш от тях? Добре ще се възползуваш и ще ти послужат като материал. Само внимавай и се стреми да бъдеш достоен във всичко, което вършиш. И помни тези две неща — без значение е обстоятелството, при което се действува…#
59. Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.
60. Редно е и тялото да бъде стегнато, а не размъкнато — било в движение, било в покой. Както умът се проявява на лицето и пази постоянно неговия събран и изпълнен с достойнство израз, нещо подобно трябва да се изисква и от цялото тяло. Но при спазването на това не бива да се достига до крайности.
61. Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.
62. Нека постоянно да преценяваш кои са хората, които желаеш да са ти свидетели, и какви ръководни начала имат. Нито ще ги виниш, ако грешат против волята си, нито ще се нуждаеш от свидетелството им, ако гледаш в извора на мненията и влеченията им.
63. Всяка душа се лишава от истина против волята си, казва той.# Също тъй и от справедливост, сдържаност, благонамереност и от всичко подобно. Крайно необходимо е непрекъснато да помниш тези думи. Ще станеш по-ласкав към всички.