64. При всяка сполетяла те болка да ти бъде подръка, че тя не е нещо грозно, нито нанася вреда на ръководещия те ум. Болката не го разваля нито доколкото е разумен, нито доколкото е настроен общностно. При повечето болки нека ти помогне и възгледът на Епикур — няма нищо непоносимо и вечно, стига да не забравяш за собствените си граници и да не добавяш към това друго. Помни още, че неприятното усещане от ред неща, които са идентични на болка, остава незабелязано — примерно че ни се спи, че ни е горещо или нямаме апетит. Та когато се случи да изпиташ неудоволствие от някое от тях, кажи си, че отстъпваш пред болка.
65. Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.
66. Откъде можем да знаем дали Телаугес не е имал по-съвършен характер от Сократ? Не е достатъчно, че Сократ е умрял, покрит с повече слава, че е разговарял по-изкусно със софистите, че е понасял твърдо нощния студ, че се е противопоставил благородно на заповедта да отведе в затвора човека от Саламин и че се е перчил, разговаряйки по улиците#, за неща, които биха спрели човека, ако са верни. На друго трябва да обърнем внимание: каква душа е имал Сократ и достатъчно ли му е било, че е справедлив спрямо хората и благочестив спрямо боговете и че нито негодува срещу човешката негодност, нито робува на нечие невежество, нито приема като чуждо отреденото му от цялото и че не го търпи като непоносимо, нито оставя ума си да се изпълня със съчувствие към страстите на плътта.
67. Природата не те е примесила тъй неотделимо в състава на цялото, щото да е недопустимо да се отграничиш и да вършиш със собствени сили своето. Огромна е възможността да станеш божествен човек и никой да не разбере това. Помни го винаги и още, че от малко неща зависи да живееш щастливо. И не защото не си успял в диалектиката и в науката за природата, затова да се откажеш да бъдеш независим, скромен, отдаден на общността и послушен на бога.
68. Да живееш без насилие и в пълно душевно разположение дори ако всички те охулват с всякакви хули и зверове разкъсват членовете на обгръщащата те телесна маса. Какво пречи при тези обстоятелства умът да запазва своето спокойствие, способността за вярна преценка на външните събития и готовността да извлича полза от изпречилото му се? Така че преценката да казва на идващото насреща: „Ти си такова в същността си, независимо че мнението те прави да изглеждаш различно.“ А готовността да извличаш полза да казва на изпречилото се: „Тебе търсех. Защото винаги мога да превърна наличното в момента в материал на добродетелта на разума, на обществената добродетел и изобщо на човешкото или божието изкуство.“ Всичко, което се случва, става присъщо за бога или човек и не е нито ново, нито неподдаващо се на направляване, а напротив — познато е и лесно за обработване.
69. Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш всеки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.
70. Бидейки безсмъртни, боговете не недоволствуват, че се налага в такава вечност да понасят безусловно и винаги толкова много и такива несъвършени същества. На това отгоре те полагат всякакви грижи за тях. А ти, който си вече едва ли не в края, отказваш, и при това бидейки един от несъвършените.
71. Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е възможно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.
72. Това, което разумната, зачитаща обществото способност открие, че противоречи на ума и на общностното съществуване, тя с право го смята за по-ниско от равнището й.
73. Когато ти си извършил добро, а друг го е изпитал, какво трето чакаш още? Или като глупавите — да ти се признае, че си сторил добро, и да бъдеш възнаграден?
74. Никой не се уморява да му помагат. Помагането е природосъобразно действие. Тогава, додето помагаш, не се уморявай да ти помагат.
75. Всеобщата природа се е устремила към създаване на вселената. При това положение или всичко ставащо се осъществява като необходимо последствие, или е лишено от разум, тогава ще са лишени от разум и главните събития, към които е устремено в подтика си ръководното начало на вселената. Помненето на тази мисъл ще ти помогне да посрещнеш много неща по-спокойно.
Осма книга
1. И това ти помага да не бъдеш тщеславен, че вече не можеш да си философ през целия си живот или поне за времето от младостта насам, а и в ред други неща сам си се убедил, че си далече от философията. Объркал си се, така че вече не ти е лесно да си спечелиш име на философ. Противопоставя се и характерът на живота ти. Ако наистина си разбрал в какво се състои работата, не обръщай внимание на това, какво мислят за тебе. Да ти бъде достатъчно, че останалата част от живота, колкото и да е тя, ще проживееш тъй, както желае природата. Затова разбери какво желае и нищо друго да не те разсейва. Вече знаеш от опита на толкова грешки, че никъде не си открил щастието — нито в силогизмите, нито в богатството, нито в славата, нито в изпитването на наслаждения, никъде. Тогава къде е тя? В това да вършиш изискваното от човешката природа. А как ще го вършиш?