Като разполагаш с основни възгледи, от които да следват импулсите и делата ти. Какви възгледи? Които да сочат кое е добро и кое зло и че няма добро за човека, което да не го прави справедлив, благоразумен, смел, независим, и че няма зло, което да не го прави противоположен на казаното.
2. Питай се при всяко действие — в какво отношение е към мене? Няма ли да съжалявам, че съм го сторил? Скоро ще умра и всичко ще изчезне. Какво повече търся, ако в момента действувам като мислещо същество, съобразяващо се с общността и подчиняващо се на един закон заедно с бога.
3. Какви са Александър, Цезар и Помпей, сравнени с Диоген, Хераклит и Сократ? философите са видели самите неща, причините и материите им, ръководните им начала са били винаги едни и същи. А пълководците колко неща не са знаели и на колко са робували.
4. Така или иначе, ще правят същото, дори да се пръснеш.
5. Най-важното — не се разстройвай. Всичко става съобразно всеобщата природа и след малко никой никъде няма да бъде, както не са никъде нито Адриан, нито Август. После, вперил поглед в делото си, схвани го и същевременно не забравяй, че трябва да бъдеш достоен човек. И каквото изисква природата на човека, прави го, без да се извръщаш настрани и по най-справедливия начин, само че благонамерено, скромно и без лицемерие.
6. Това е работата на всеобщата природа — което е тук, да го премести там и да го преобразува, да го вдигне оттук и да го отнесе там. Всичко е промяна и няма основание за страх да не би да се случи нещо ново. Всичко е обичайно, че и разпределяните участи са едни и същи.
7. На всяка природа й е достатъчно нейното благополучие. Разумната природа е в благополучие, когато не допуска в мислите си нищо фалшиво и неясно, когато насочва импулсите си единствено към дела, полезни за общността, когато се стреми и отклонява само от зависещото от нея, когато приветствува каквото й отрежда всеобщата природа. Защото е част от тази природа както природата на листото е част от природата на растението. Но докато в случая природата на листото е част от лишена от възприятие и разум природа, на която може да се попречи, природата на човека е част от природа, която не се възпира, мислеща и справедлива, щом като дава на всяко същество равни по достойнство части време, материална същност, причина, енергия и способност за свързване. Гледай обаче не дали отделното в две неща е еднакво, а как всички части на едното се отнасят като цяло към всичките на другото.
8. Не можеш да четеш. Но можеш да не дадеш воля на надменността, да овладееш удоволствията и болките. Можеш да се издигнеш над желанието за слава. Можеш да не се гневиш на грубияните и неблагодарниците, че и да се погрижиш за тях.
9. Нека никой да не те чуе да се оплакваш от живота в двореца, нито ти себе си да чуеш!
10. Съжаляването е един вид укор към себе си, че си пропуснал полезното. А доброто сигурно е нещо полезно, за което заляга прекрасният достоен човек. Никой прекрасен и достоен човек не би съжалявал, че е пропуснал някое удоволствие. Значи удоволствието не е нито полезно, нито добро.
11. Какво представлява еди-какво си само по себе си в собствения си строеж? Кое в него е материалната същност, кое — оформящата причина? Каква е ролята му във Вселената и Колко време ще съществува?
12. Когато ти е неприятно да се вдигнеш след сън, припомни си, че съобразно собствения ти строеж и човешка природа трябва да вършиш полезни за общността дела, докато спането е общо и за лишените от разум същества. А което е съобразно с природата, то всекиму е по-присъщо, по-пригодно, а и по-приятно.
13. Непрекъснато и ако може при всяка мисъл да прилагаш знанията си за природата, човешките чувства и диалектиката!
14. Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: „Какви възгледи за доброто и злото има този човек?“ Защото, ако има еди-какви си възгледи за удоволствието и мъката и техните причинители, за славата и безславието, за живота и смъртта, няма да е чудно или странно за мене, че върши това или онова, и ще си напомня, че постъпва тъй по принуда.