15. Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.
16. Помни, че да се промениш и да последваш човека, който те поправя, е също проява на независимост. Защото продължаваш да вършиш своето съобразно вътрешния си подтик и преценка, а също и съобразно своя ум.
17. Ако зависи от тебе, защо го правиш? Ако зависи от друг, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е лудост.
Никому не се сърди. Ако можеш, поправи човека. Ако не можеш него, поне стореното. Но ако и това не можеш, до какво ще те доведе сърденето? Нищо не бива да се върши просто така.
18. Умрялото не отпада от вселената. Щом като остава тук, то се променя и разпада в същите елементи, каквито са на вселената и твоите. И те се променят, но не роптаят.
19. Всичко е създадено за нещо — конят, лозята. Защо се учудваш? И слънцето, ще каже някой, също е създадено за нещо, и останалите богове. Ти тогава за какво си създаден? За наслаждение? Прецени дали тази мисъл е допустима.
20. Природата на всяко нещо е насочена както към своето начало и протичане, така и към своя край както при подхвърлянето на топка — дали за топката е добро, че отива нагоре, или зло, че отива надолу и пада? Добро ли е за сапунения мехур, че се е образувал, и зло ли е, че се е пукнал? Същото е и със светлината на лампата.
21. Обърни го навън и виж какво е и какво става, като остарее, като се разболее, като се отдаде на разврат.
Кратковечен е и хвалителят, и хваленият, и помнещият, и помненият. На това отгоре и в това ъгълче от света, и в него няма общо съгласие, нито човек е в съгласие със себе си. И цялата земя е точица.
22. Насочи вниманието си към разглеждания предмет, към извършваната дейност, към основния възглед и значението на думите.
С право се чувствуваш така. Предпочиташ не днес да си достоен, а утре да станеш.
23. Ако върша нещо, върша го с оглед на доброто на хората. Ако ми се случва нещо, приемам го, с оглед на божията воля и общия избор, от който тръгват нишките на всичко случващо се.
24. Каквото е къпането — масло за мазане, пот, нечистотия, лепкава вода, всякаква друга мръсотия, такъв е и всеки момент от живота и всеки предмет.
25. Луцила погреба Вер, после погребаха Луцила. Секунда — Максим, после Секунда. Епитинхан — Диотим, после Епитинхан. Антонин — фаустина, после Антонин. Винаги е така. Целер — Адриан, после Целер. Ония наперени капацитети, можели да предвиждат — като Харакс, платоника Деметрий, Евдемон и някои други, те къде са? Всичко е ефимерно и отдавна погинало — дни, без да бъдат споменавани ни най-малко, други, превърнали се в легенда, а трети вече изпаднали и от легендата. Та това помни — предстои било да се разпръсне твоето съединенийце, било да секне твоето диханийце, било да се премести и да се вреди другаде.
26. Радост е за човека да върши присъщото за човека. Присъщо му е доброжелателство към съплеменника, презрение към движението на сетивното, отделяне на заслужаващите доверие мисли, наблюдаване на всеобщата природа и на това, което става съобразно нея.
27. Три отношения — към обгръщащия ни съсъд, към божествената причина, от която следва всичко случващо се всекиму, и към другарите в живота.
28. Болката е зло било за тялото — тогава нека то само да се произнесе!, било за душата. — Да, но тя може да съхрани своята ведрост и спокойствие и да се предпази от схващането, че е зло. Защото всяка преценка, влечение, стремеж или отвръщане идват отвътре и така там нищо не прониква.
29. Изтрий празните мисли и постоянно си казвай: „От мене зависи в този момент да няма в душата ми нищо порочно, никаква страст и изобщо никакъв смут. Виждайки как стоят нещата, се отнасям към всяко съобразно неговата стойност.“ Не забравяй за тази способност по природа.
30. И в сената, и с когото и да било говори сдържано и съвсем ясно. Да си служиш със здрава реч!
31. Дворът на Август — жена му, дъщеря му, внуците му, заварените и осиновените, сестра му, Агрипа, роднините и близките, приятелите, Арий, Меценат, лекарите, жертвоприносителите — смърт е отнесла целия двор. Премини след това към другите дворове… и не отделно смъртта на един човек, а както на помпейците. Вземи предвид и следното, което се пише върху надгробните паметници — „последният потомък от този род“. Колко усилия са полагали предходниците, за да оставят някой наследник, но накрая неизбежно някой е последен. Така на свой ред умира цял род.
32. Нужно е да градиш живота си действие по действие и да е достатъчно, ако, доколкото е възможно, всяко постига своето. Никой не може да ти попречи делата ти да постигат своето. — Да, ама нещо външно ще се изпречи. Едва ли на справедливото, благоразумното и добре обмисленото. — Но може би ще се попречи на друга твоя дейност? — Да, но поради способността да посрещаш с добро настроение пречката и да преминаваш добронамерен към възможното наместо с това ще се заемеш с друго дело, добре пасващо в градежа, за който става дума.