33. Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!
34. Виждал ли си някога отрязани ръка, крак или отсечена глава, които лежат отделно от останалото тяло? Така горе-долу постъпва със себе си човек, доколкото зависи от него, когато не приема случващото се и отцепва себе си или когато постъпва егоистично. Оказва се отхвърлен от естественото единство. По природа си създаден като негова част, а в момента си се отделил. Но е прекрасно, че можеш отново да се съединиш. На никоя друга част, веднъж отделила и отцепила се, богът не позволява наново да се събере. Помисли за това добро качество, с което е поел човека. Направил е да зависи от него както по начало да не се откъсва от цялото, така и в случай, че се откъсне, да може да се завръща и сраства, да заема наново мястото си на част.
35. Както почти всички други способности са дадени на всяко разумно същество от разумната природа, така сме получили от нея и следното. Както тя се справя с всичко, което й се изпречва и противопоставя, като го врежда в общия ред и го прави своя част, така и разумното същество може да превърне в свой материал.
Всяка пречка и да си послужи с нея, независимо от първоначалното му намерение.
36. Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занимаваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очакват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоящето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да укориш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.
37. Да не би Пантея или Пергам да стоят край гроба на Вер? Или Хабрий и Диотим край гроба на Адриан? Би било смешно. Ами ако продължаваха да стоят, Вер и Адриан щяха ли да усетят и ако усетеха, щяха ли да се зарадват и ако се радваха, щяха ли да са безсмъртни? Не е ли било предопределено и за тях така — първо да станат старици и старци, а после да умрат? Какво щяха да правят след смъртта на господарите си? Задушаваща миризма и нечиста кръв в торба — това е всичко.
38. Ако можеш да гледаш зорко, гледай и съди … Казва той възможно най-мъдрото.#
39. Не виждам в строежа на разумното същество добродетел, която да може да се опълчи срещу справедливостта. А за удоволствието виждам — въздържанието.
40. Ако премахнеш мнението си за това, което смяташ, че те мъчи, сам ще се окажеш в пълна безопасност. — Кой е този сам? — Разумът. — Да, но аз не съм разумът. — Бъди! Значи разумът да не се мъчи сам! А ако нещо друго твое не е добре, нека то само си състави мнение за себе си.
41. Препречването на сетивното възприятие е зло за природата на животното. Препречването на влечението също е зло за природата на животното. По същия начин нещо друго препречва и е зло за строежа на растението. Значи и препречването на ума е зло за умствената природа. Приложи всичко това към себе си. Болката и удоволствието засягат ли те? Сетивното възприятие да му мисли. Твое влечение ударило на твърдо. Ако се поддаваш на влеченията си винаги и без изключение, това е вече зло за тебе като разумно същество. Но ако удържаш ума си, невъзможно е да ти се навреди или попречи. Обикновено никой друг освен ума не пречи на това, което му е присъщо. Не го засяга нито огън, нито желязо, нито тиранска воля, нито клевета, нито каквото и да е друго. Стане ли „съвършена сфера“#, запазва си тази форма.
42. Не заслужавам да си причиня мъка, защото никога и на друг не съм причинил по своя воля.
43. Един се радва на едно, друг на друго. Мене ме радва да запазя здраво ръководното си начало, така че да не се отвръща нито от човек, нито от нещо, случващо се на хората, да посреща и приема всичко с благосклонни очи и да си служи с всичко съобразно неговата стойност.
44. Ето, посвети на себе си това време. Упорито преследващите бъдната слава не си дават сметка, че хората в бъдещето ще бъдат такива, каквито са в настоящето — отегчителни и също смъртни. Изобщо какво те засяга, ако произнасят името ти с такива звуци или имат такова мнение за тебе.
45. Вдигни ме и ме захвърли, където желаеш. И там ще запазя доброжелателно моето божество, тоест задоволено, ако е настроено и действува съобразно това, което следва от собствения му строеж.