Струва ли си заради това душата ми да се чувствува зле, да бъде принизена и унизена, подвластна на желания, потопена в тревоги и страхове? Дали има нещо, което да заслужава всичко това?
46. На човека не може да се случи нечовешко събитие, нито на говедото неприсъщо за говедо, нито на лозата неприсъщо за лоза, нито на камъка неприсъщо за камък. Би ли имал основание да се сърдиш, щом като всекиму се случва каквото е обичайно и естествено? Всеобщата природа няма да ти донесе нищо непоносимо.
47. Ако си огорчен от нещо външно, не то те мъчи, а твоето съждение за него. А това да го изтриеш вече зависи от тебе. Ако пък те мъчи нещо в твоето умонастроение, кой ти пречи да изправиш неговия принцип? Също тъй, ако те мъчи, че не вършиш онова, което ти се струва правилно, защо не се заемеш, ами изпитваш мъка? — Да, ама препятствува нещо по-силно. — Тогава недей да изпитваш мъка, защото причината да не се заемеш не е в тебе. — Да, ама животът губи смисъл, ако човек не го върши. — Тогава напусни живота в доброто разположение на духа, в което умира вършещият го, а ведно с това и с добро чувство към препятствията.
48. Помни, че ръководното начало става непобедимо, когато, концентрирано в себе си, му е достатъчно, че не прави каквото не желае, дори съпротивата му да е неразумна. Какво ли, когато преценката му за нещо е обмислена и разумно основана? Това прави свободния от страсти ум непристъпен като акропол. Защото човек не разполага с по-здраво укрепление, в което, намерил убежище, да бъде сигурен, че ще остане непревземаем за в бъдеще. Невежа е, който не е разбрал това, и нещастник, който го е разбрал и не се е приютил.
49. Недей да добавяш нищо към това, което известява на мисълта ти представилото й се първоначално. Известява ти се, че еди-кой си злослови срещу тебе. Това ти се известява, а не че ти е навредил. Виждам, че детето ми е болно. Това виждам, но не че е в опасност. Та така — оставай при първото, което се представя на мисълта ти, недей да прибавяш вътре от себе си и нищо няма да ти се случи. Или по-скоро прибавяй, но като човек, който познава подробно случващото се във вселената.
50. Горчива краставица — остави я. Трънак по пътя, заобиколи го. Достатъчно е. Не добавяй: „Какво ли няма на този свят!“ Иначе ще ти се присмее човекът, изучил природата, както ще разсмееш строителя и кожаря, ако ги упрекнеш, задето виждаш в работилницата им стърготините и изрезките, останали от изработеното. Но все пак те имат къде да ги хвърлят, докато всеобщата природа не разполага с нищо извън себе си. Удивителното в нейното майсторство е, че сама определила своите граници, всичко вътре в нея, за което реши, че е безполезно, че старее и се разваля, тя го превръща в себе си и пак прави от него друго ново, за да не се нуждае нито от друг материал, нито от място, където да изхвърля прогнилото. Достатъчно й е нейното пространство, нейният материал и собственото й майсторство.
51. Нито като вършиш нещо, го провлачвай, нито като разговаряш, набърквай всякакви неща, нито допускай мислите ти да блуждаят, нито душата ти да се свие напълно или да изскочи вън от себе си, нито да те погълнат житейските дела.
Убиват те, разкъсват те на парчета, прогонват те с проклятия. Какво пречат тия работи на ума ти да остане чист, твърд, разумен и справедлив? Както ако някой иде при бистър и сладък извор и го обсипе с проклятия, от него няма да спре да извира пивка вода. И ако хвърли вътре кал или тор, скоро ще ги разнесе и ще продължи да избира съвсем незамърсен. Та как да се сдобиеш с несекващ извор, а не с геран със застояла вода? Всеки момент бъди готов да постъпваш независимо, а също благонамерено, просто и скромно.
52. Който не знае какво е вселена, не знае къде е. Който не знае за какво е създаден, не знае кой е, нито какво е вселена. Който не е наясно с един от тези въпроси, не би могъл да отговори и на това, за какво сам е създаден. Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?
53. Искаш да бъдеш хвален от човек, който ежечасно се проклина по три пъти? Искаш да се харесаш на човек, който не харесва себе си? А може ли да харесва себе си оня, който след почти всяко свое действие съжалява?
54. Вече не само да вдишваш, причастен към обгръщащия те въздух, но да бъдеш причастен и към разума на обгръщащата всичко умствена способност. Тя не по-слабо се разпростира във всички посоки и прониква в можещия да я поеме, отколкото въздухът в можещия да го вдиша.
55. Общо гледано, злото не нанася вреда на вселената. В отделните случаи то не вреди на друг, вредно е само за този, комуто е предоставена възможността да се отървава от него веднага щом пожелае.