3. Не презирай смъртта, а я приеми с радост, понеже и тя е едно от нещата. Желани от природата, каквото е да възмъжееш и остарееш, да израстеш и достигнеш зрялост, да ти пораснат зъби, да ти поникне брада и побелееш, да оплодиш, да забременееш и родиш. Каквото е и всяко друго естествено действие, донасяно от сезоните на твоя живот, такова е и самото разпадане. Затова способният да разсъждава изобщо не отхвърля мисълта за смъртта, нито гледа отвисоко на нея, а я очаква като една от дейностите на природата. И както сега очакваш кога ще се пръкне детето от утробата на жена ти, така посрещни часа, в който душата ти ще напусне тази обвивка. Ако искаш, ето ти едно просто, оставащо в сърцето правило: ще те направи благоразположен към смъртта най-вече внимателното наблюдаване на вещите, от които ще се отделиш, и на човешките нрави, в които няма да е набъркана повече душата ти.
Ни най-малко не бива да се огорчаваш от хората, а напротив — да се грижиш за тях и да ги понасяш кротко но без да забравяш, че си отиваш не от съмишленици, които споделят твоите основни възгледи. Ако нещо би могло да те привлече и задържи в живота, то е единствено възможността да ти се позволи да живееш сред хора, възприели същите основни възгледи. А сега виждаш колко си уморен от разногласието в съжителството с другите така, щото си готов да кажеш: „Ела по-скоро, смърт, та да не забравя в един момент и самия себе си!“
4. Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправедливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си върши зло.
5. Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.
6. Достатъчно е наличното в момента мнение, способно да схване, и наличното полезно за общността дело, и наличното умонастроение, приемащо с радост всичко случващо се, предизвикано от външна причина.
7. Изтрий въображаемата мисъл, спри влечението, угаси апетита. Нека ръководното ти начало да зависи само от себе си!
8. Една душа разделят лишените от разум живини, една разполагащите с ум разумни същества, както е една земята за всичко земно и както с една светлина виждаме а един въздух дишаме всички, които сме зрящи и с душа.
9. Всички неща, които имат общо помежду си, се стремят към своето еднородно. Всяко земно тегли към земята, всяко влажно се втича, въздушното също, така че, за да им се попречи, има нужда от препятствие и насилие. Устремен нагоре поради първичния огън, огънят е до такава степен готов да се възпламени заедно с всеки огън тук, че всеки малко по-сух материал лесно се възпламенява, тъй като в състава му слабо участвува елементът, който препятствува възпламеняването. Значи и всяко същество, причастно към умствената природа, ще бъде също тъй устремено към своето сродно, и то повече, тъй като колкото е по-съвършено от другото, толкова по-готовно ще се събира и смесва с близкото нему. Но и при лишените от разум същества лесно се откриват кошери, стада, отглеждане на малките и нещо като любов. Те вече разполагат с душа и затова при тях, като по-висши, свързващото начало е по-силно, каквото не е нито при растенията, нито при камъните или купчината дърва. А при разумните същества откриваме държавни общности, приятелски връзки, семейства, събрания, сключване на примирия и договори по време на война. При още по-висшите единството е налице дори когато са разделени по някакъв начин, както е при звездите. Така стремежът за издигане към по-висшето може да породи взаимно привличане и между отдалечени едно от друго неща. А погледни сега какво става: единствено разполагащите с ум същества са забравили да се стремят към съгласие помежду си и единствено при тях не се забелязва сливане. Но дори и да го избягват, те биват обхванати, защото природата побеждава. Ще разбереш какво казвам, ако обърнеш внимание на следното — по-лесно би открил нещо земно, което не се свързва с друго земно, отколкото човек, напълно откъснат от човек.
10. И човекът, и богът, и вселената дават плод, когато на всяко му дойде времето. Няма значение, че в обичайния смисъл думата се употребява главно за плода на лозата и в подобни случаи. Разумът дава и всеобщ, и личен плод и от него се пораждат други плодове, подобни на самия него.
11. Ако можеш, поучи и промени. Ако ли не, помни, че за това се ползуваш с благосклонност. И боговете са благосклонни към такива хора, а понякога и съдействуват — за нечие здраве, богатство и слава, толкова добри са! И ти можеш. Или кажи кой ти пречи.