12. Труди се не като нещастник, нито за да предизвикаш състрадание или удивление. Желай единствено да се движиш и задържаш тъй, както изисква общественият разум.
13. Днес се отървах от всякакви превратности, нещо повече — премахнах ги. Защото те не са вън а вътре в моите мнения.
14. Всичко това е обичайно като опит, ефимерно като време и нечисто като материя. Всичко сега е такова, каквото е било и по времето на ония, които погребахме.
15. Нещата остават извън портите на нашата душа сами за себе си, без да знаят и без да могат да се произнесат за себе си. Кой тогава се произнася за тях? Ръководното начало.
16. Не в пасивността, а в действието е доброто и злото за разумното и обществено същество, както и добродетелта и порокът за него не са в пасивността, а в действието.
17. За хвърления камък не е никакво зло да падне надолу, нито добро да се понесе нагоре.
18. Проникни в техните ръководни начала и ще видиш от какви съдии се боят и какви съдии са на самите себе си.
19. Всичко е подложено на промяна. И сам ти непрекъснато се изменяш и в някакво отношение погиваш, както и цялата вселена.
20. Чуждата грешка е редно да се остави там, където е.
21. Прекъсването на деятелността, на влечението, на образуването на мнения е спиране и един вид смърт, но не и зло. Премини сега към възрастите, към детството, юношеството, младостта и старостта. Промяната и на всяка от тях е смърт. Да не би да е нещо страшно? Премини сега към твоя живот при дядо ти, после при майка ти, после при баща ти#. Издири и ред други прекъсвания, промени и погивания и се запитай: „Да не би да са нещо страшно?“ От това следва, че не е нещо страшно и промяната, прекъсването и спирането на целия ти живот.
22. Стреми се към твоето ръководно начало, към всеобщото, както и към това на всеки човек. Стреми се към твоето, за да се изпълни умът ти със справедливост. Към всеобщото, за да не забравяш от какво си част. Към това на този човек, за да установиш дали тъне в незнание, или разполага със знание и ведно с това да съобразиш, че ти е сроден.
23. Както самият ти си част от цялото на общественото устройство, така и всяко твое действие е част от цялото на обществения живот. Затова ненасоченото към общностната цел било в непосредствена близост, било отдалечено твое действие разкъсва живота, пречи му да бъде един и го разбунва също както става в народното събрание, когато, доколкото му е по силите, някой стои настрана от подобното по характер общо съгласие.
24. Детски сърдения и шеги и души, понесли трупове, тъй че съвсем ясно ни се изпречва „Викането на мъртвите“.#
25. Обърни се към качеството на оформящата това нещо причина и я разгледай, като я отделиш от материалното му начало. После определи колко време най-много е естествено да съществува това нещо в тази своя обособеност.
26. Претърпя безброй мъки, защото не ти стигаше, че ръководното ти начало вършеше това, за което е създадено. Но достатъчно!
27. Когато те укоряват, мразят или изричат неприятни думи, иди при душиците им, влез вътре и погледни какви са. Ще видиш, че не трябва да се измъчваш, задето смятат за тебе това или онова. Напротив — трябва да се отнесеш благосклонно към тях, защото са ти приятели по природа. И боговете им помагат по всякакъв начин — със сънища и гадания за нещата, за които се тревожат.
28. Едни и същи са циклите на вселената — горе, долу, от век на век. Или всеобщият разум има инициатива за всичко — ако е така, приеми произтичащата от него инициатива. Или след първоначалната му инициатива останалото е дошло като последствие …# По някакъв начин атоми или непрекъснатост. Изобщо, ако има бог, всичко е наред. Ако има само случайност, недей и ти да постъпваш случайно.
Скоро земята ще покрие всички ни, а после и тя ще се преобразува до безкрай и получилото се отново до безкрай. Който не забравя за следващите една след друга вълни от преобразувания и промени, той ще се отнесе спокойно и към краткостта на всичко смъртно.
29. Всеобщата причина е порой, тя влече всичко. Колко нищожни са тези погълнати от обществени дела човечета, които си мислят, че постъпват философски. Сополанковци! Човече, какво искаш? Прави каквото изисква сега природата ти! Заеми се, ако ти е дадено, и не се оглеждай дали някой ще разбере! Не се надявай да осъществиш Платоновата държава. Нека ти е достатъчен и най-незначителният напредък и мисли, че и този резултат не е нещо малко. Кой може да промени някой от основните възгледи? А без промяна на възгледите какво друго има освен вопли на оплакващи своето робство и преструване на привидно подчиняващи се? Хайде сега говори за Александър, Филип и Деметрий от фалерон. Ще ги последвам, ако са прозрели волята на всеобщата природа и сами са се обучили. Но ако са се държали като герои на трагедия, никой не може да ми постави тази присъда да им подражавам. Просто и скромно е делото на философията. Недей ме подтиква към тържествена надутост!