30. Гледай отвисоко: безброй стада, безброй празници, всякакви кораби по бурното и спокойно море, разнообразие от същества, които се раждат, съжителствуват и умират. Представи си живота, живян преди време: от други, и този, който ще бъде живян след тебе, а и оня, който се живее в момента във варварските племена. И колко много хора не са чували дори името ти, колко ще го забравят веднага и колко похвалили те навярно след малко ще те укорят. Нито споменът има стойност, нито славата, нито каквото и да е друго.
31. Да бъдеш несмутен от случващото се вследствие на външна причина и справедлив в делата, чиято причина произтича от тебе. Това значи вътрешният ти импулс и действията ти да имат за граница действуването, съобразено с общността, понеже то е природосъобразно.
32. Можеш да премахнеш много излишни безпокойства, които зависят изцяло от твоето мнение така ще си осигуриш едно широко пространство, за да обхванеш с мисълта си цялата вселена, да си представиш без крайната вечност и да се замислиш за бързата промяна която претърпява всичко поотделно — колко кратко е времето от пораждането до разпадането и колко безмерно това преди рождението, както и онова безкрайно, което следва разпадането.
33. Всичко, което виждаш, скоро ще погине и наблюдавалите неговата гибел, и те скоро ще погинат. След смъртта си и престарелият ще бъде сведен до същото, до което и сполетеният от ранна смърт.
34. Какви са ръководните им начала и към какво са били устремени, защо обичат това и ценят онова? Смятай, че виждаш голи душиците им. Колко неумерена е мисълта им, когато си мислят, че ти вредят с лошите си думи или ти правят добро, въздигайки те до бога!
35. Губенето не е нищо друго освен променяне. На това се радва всеобщата природа, в съгласие с която се осъществява всичко, от векове се е осъществявало в подобна форма и до безкрай ще се осъществява така. Тогава защо твърдиш, че всичко е вървяло и винаги ще върви зле и че сред толкова богове не се е намерила сила, която да го оправи, ами светът е осъден да тъне във вечно зло?
36. Колко лесно се поддава на гниене материалната основа на всяко същество — вода, прах, кости и противна миризма. Или да вземем мрамора — втвърдена земя, златото и среброто — утайка, вълнената дреха — косми, пурпура — кръв. И с всичко друго е така, и дъхът нещо такова — преминаване от едно в друго състояние.
37. Стига с това жалко съществуване, изпълнено с мърморене и маймунщина! Защо се безпокоиш? Има ли нещо странно в тия работи? Какво те изкарва от равновесие? Оформящата причина? Вгледай се в нея. Да не би материята? Вгледай се в нея. Извън тях не съществува нищо. А вече е време, насочи поглед към боговете, да станеш по-прост и по-добър.
Едно и също е да се занимаваш с тези работи сто или три години.
38. Ако е сбъркал, злото е там, но може би не е сбъркал.
39. Или всичко произтича от един умствен избор и се случва като на едно тяло, поради което частта не бива да се оплаква от случващото се в интерес на цялото, или става дума за атоми и няма нищо друго освен временна смес и разпръскване. Тогава защо се безпокоиш? Казваш на ръководното си начало: „Мъртво си, погинало си, подивяло си, играеш роля, вмъкнало си се в стадото и пасеш.“
40. Боговете или не могат нищо, или могат. Ако не могат, защо им се молиш? А ако могат, защо не се помолиш по-скоро да ти дадат да не се страхуваш от тия работи, да не ги желаеш и да не те огорчават, отколкото да не ти се случват или случват? Ако могат да съдействуват на човека, боговете непременно му съдействуват и за това. Но може би ще кажеш: „Оставили са тия работи на мене.“ Тогава не е ли по-добре да вършиш свободно това, което зависи от тебе, а не да си угрижен унизително и като роб от независещото от тебе. Кой ти е казал, че боговете не ни помагат и в зависещото от нас? Та започни да се молиш така — и ще видиш.
Неговата молитва е: „Нека да легна с нея!“ А твоята: „Нека да не желая да легна с нея!“ На някой друг: „Нека да се отърва от еди-кого си!“ А на тебе: „Нека да не искам да се отърва!“ Или пък: „Нека да не загубя рожбата си!“ Докато ти: „Нека да не се боя да я загубя!“ Изобщо така преобърни молитвите си и виж резултата.
41. Епикур казва: „Додето боледувах, не говорех за телесните си страдания, нито водех разговори на тази тема с посещаващите ме. Напротив — продължавах по-раншните си занимания с природата и по-специално с въпроса как, макар че е причастен към болестното движение в плътта, умът опазва своето собствено добро и остава несмутен. Не давах възможност и на лекарите да се перчат, че са сторили кой знае какво, и животът ми протичаше щастливо и достойно.“ Та постъпи като него при болест, ако се случи да заболееш, или при друг подобен обрат. Да не се отделяш от философията в каквито и обстоятелства да попадаш и ако се занимаваш с природата, да не се отдаваш на празни приказки с непосветени в науката, а единствено на работата си в момента и на инструмента, с който я вършиш — това правило е общо за всички школи.