42. Когато те засегне нечие безсрамие, веднага се запитай: „Възможно ли е да няма безсрамници на света?“ Не е възможно. Тогава недей да искаш невъзможното. И този е един от безсрамниците, които няма как да не съществуват на този свят. Нека тия думи да са ти подръка и за лукавия, и за неверния, и за всеки, който греши в нещо. Напомняйки си, че е невъзможно да няма такъв род люде, ведно с това ще се настроиш по-благосклонно към всеки един поотделно. Би имало полза да си зададеш веднага и този въпрос — с каква добродетел е сдобила природата човека срещу подобни грешки. Дала му е като противоядие срещу неблагодарника кротостта, а срещу друг някаква друга сила. Изобщо ти можеш да поучиш заблудилия се. Всеки бъркащ обърква целта и е заблуден. Но дали и на тебе ти е е навредено? Ще откриеш, че сред ония, срещу които се наостряш, никой, сторил нещо такова, не е в състояние да направи ума ти по-лош. А оттам изцяло произхождат злото и вредата за тебе. Та какво лошо или странно става, когато невежият върши дела на невеж? Внимавай ти да не заслужиш порицание, задето не си очаквал той да допусне тази грешка. Защото разумът ти е дал нужната отправна точка да съобразиш, че е вероятно този човек да сгреши тъй, а ти, забравяйки това, се учудваш на неговата грешка. Особено когато си недоволен от неверен и неблагодарен човек, се обърни към себе си. Очевидно твоя е грешката, щом като си вярвал, че човек с подобно умонастроение ще остане верен и щом като, направил му добро, не си счел въпроса за приключен, нито си сторил доброто тъй, щото целият плод на постъпката да се изчерпва със самата нея щом като си сторил добро на човек, какво повече искаш? Не е ли достатъчно, че си направил нещо съобразно природата си, та търсиш и отплата за това? Все едно окото да дири въздаяние, че гледа, или краката, че ходят? Както те са създадени за това или онова, което им е присъщо и към което са насочени в съгласие със собствения си строеж, така, когато стори някое благодеяние или просто помогне за нещо от обикновените неща, наклонният по природа към благодеяния човек върши това, за което е създаден, и постига своята цел.
Десета книга
1. Ти, моя душа, ще станеш ли някога добра, безизкуствена, една и гола, по-открита от обгръщащото те тяло? Ще се изпълниш ли с обич и привързаност? Няма ли да се почувствуваш пълна и ненуждаеща се, некопнееща и нежелаеща нищо одушевено или неодушевено за изпитване на удоволствия, нито време за по-дълго наслаждаване, нито място, страна или по-добър климат, нито по-добра човешка среда? Не ти ли стига състоянието, в което си в момента, не си ли доволна от всичко настоящо и няма ли да се убедиш, че всичко твое е наред, че идва от боговете и че което те решат в своя угода да пратят за благото на съвършеното същество, добро, достойно, раждащо всичко, задържащо, обхващащо и обгръщащо разпадащото се, за да се породи друго подобно, то непременно ще бъде наред? Ще станеш ли някога достойна съгражданка на боговете и хората, така че за нищо да не ги укоряваш, нито да бъдеш порицавана от тях?
2. Внимателно проследи какво изисква твоята природа като от същество, ръководено единствено от природата. После го приеми радушно и го върши, ако природата ти на живо същество няма да загуби доброто си разположение. А след това проследи внимателно какво изисква природата ти на живо същество и възприеми каквото откриеш, ако природата ти на разумно същество няма да загуби доброто си разположение. А първото, което означава разумно, е обществено. Та спазвай тия правила и не се занимавай с друго — излишно е.
3. Каквото ти се случва, ти се случва било както ти е дадено по природа да го понесеш, било не както ти е дадено. Та ако ти се случва, както ти е дадено по природа да го понесеш, не недоволствувай, ами го понеси, както ти е дадено. Ако пък ти се случва, както не ти е дадено по природа да го понесеш, също не недоволствувай, защото то ще превари да те надмогне. Помни обаче, че ти е дадено по природа да понесеш всичко, което зависи от твоето схващане да го направиш леко и поносимо, стига само да си представиш, че го вършиш за своя полза или от дълг.