4. Ако някой бърка, поучи го добронамерено и му покажи в какво бърка. Ако не е по силите ти, вини себе си или недей да се виниш.
5. Всичко, което ти се случва, е предварително подготвено от вечността. Оплетените една в друга причини са вплели от незапомнено време основата на твоята личност и това събитие.
6. Независимо дали атоми или природа, основно положение да ми бъде, че съм част от цялото, ръководено от природата, а после, че между мене и другите части от същия род е налице отношение на сродство. Помнейки тези положения, след като съм част, няма да недоволствувам срещу отреденото ми от цялото, тъй като, което е полезно за цялото, не е вредно за частта. Цялото няма в себе си нищо неполезно за него. Това е общо за всички природи, а всеобщата природа притежава допълнително възможността да не е принуждавана от никаква външна причина да поражда нещо вредно за себе си. Та помнейки, че съм част от подобно цяло, ще бъда доволен от всичко случващо ми се. А доколкото съм в отношение на сродство с части от същия род, няма да постъпвам себично, напротив — ще се съобразявам със себеподобните, ще насочвам всеки свой подтик към общото благо и ще се отклонявам от противното. Ако това се върши така, няма как да не е щастлив животът ми, както можеш да си представиш, че е щастлив животът на един гражданин, по чийто път има само полезни за гражданството дела и който посреща с радост отрежданото му от града.
7. Няма как да не погиват частите на цялото, които се съдържат във вселената. Това да се разбира в смисъл, че те постоянно се променят в друго. Ако тази необходимост е зло за тях, значи, че цялото не е устроено добре, след като частите му подлежат на промяна, и че за разлика от него те са създадени, за да погинат. Дали природата по своя инициатива постъпва зле спрямо своите части и ги създава тъй, че да попадат и по необходимост да изпадат в зло, или това става незабелязано от нея? И едното, и другото е невероятно.
Ако човек се откаже от намесата на природата и разгледа тези неща като естествени, пак ще е смешно да твърди, че за частите на цялото промяната е естествена, и същевременно да се чуди и недоволствува все едно че ставащото е противно на природата, особено като се има предвид, че при разпадането на всяко нещо се получават елементите, които го съставят. Или разпръскване на елементи, от които е съставено, или превръщане на твърдото тяло в земя и на диханието във въздух, така щото и тези неща да бъдат поети от разума на цялото, което било погива в огън на определени интервали от време, било се обновява, подменяйки се вечно.
Нито за твърдото, нито за въздушното в нас си представяй, че са такива от момента на рождението ни. Те са нараснали вчера или завчера вследствие прилива на храна и вдишването на въздух. Променя се това, което е поето сега, а не онова, което някога е родила майката. Да предположим, че собствената ти личност те привързва силно към онова, което си бил. Това, мисля, съвсем не обезсилва току-що казаното.
8. Като си се нарекъл с тези имена — достоен, скромен, обичащ истината, разсъдителен, сговорчив, великодушен, внимавай да не се наречеш с други, и ако ги загубиш, гледай скоро да се върнеш при тях. Помни, че разсъдителен означава за тебе внимателно вникване във всичко и непропускане на съображения, сговорчив — приемане с добра воля на отрежданото от всеобщата природа, великодушен — надмощие на мислещата част в тебе над слабото или силното движение на плътта над славата, смъртта и другото от този род. Та ако се задържиш в тези имена и не настояваш да ти ги дават хората ще станеш друг и ще встъпиш в нов живот. Защото продължиш ли да си такъв, какъвто беше до този момент разкъсван и цапан от подобен живот, значи, че си крайно безчувствен и вкопчен в живеенето съвсем като полуизядените борци срещу диви зверове, които, потънали в рани и кръв, се молят все пак да запазят живота им до утре, та в това състояние да бъдат хвърлени на същите нокти и зъби. Повери се да те носят тези няколко имена. И ако можеш да останеш при тях, остани, все едно, че си се преселил в нещо като острови на блажените.# А ако усетиш, че не успяваш и ти се изплъзват, запази спокойствие и иди в някое ъгълче, където ще ги овладееш. Или пък съвсем напусни живота, но не с гняв, а безизкуствено, скромно и независимо, извършил в живота си поне това, че си го напуснал по този начин. За помненето на тия имена ще допринесе много помненето на боговете и на това, че те искат да не бъдат ласкани, а всичко разумно да се стреми да им прилича и смокинята да върши делата на смокиня, кучето на куче, пчелата на пчела и човекът на човек.