9. Мимическите представления, войни, страхове, вцепенение, робство — с всеки изминат ден те ще изтриват ония свещени възгледи, които са в ума ти по време на твоите занимания с природата и които охраняваш. Нужно е да гледаш и да вършиш всичко, така че належащата в момента работа да се осъществява, но същевременно да не спира занимаването с всеобщото, като се пази и самочувствието, което човек получава от научното подхождане към всичко, самочувствие незабележимо, но не и скривано. Кога ще вкусиш от простотата? Кога от достойнството, кога от доброто познаване на всяко нещо — какво представлява в същността си, какво място заема във вселената, колко време му е дадено да съществува, от какви елементи се състои, на кои хора е достояние и от кои може да се дава и отнема?
10. Паякът се гордее, че е уловил муха, някой друг, че е хванал заек, трети — сардина в мрежата си, четвърти — диво прасе, пети — мечка, шести — сармати.#
Няма ли да установиш, че са разбойници, ако разгледаш основните им възгледи?
11. Как всичко се променя, преминавайки от едно в друго — упражнявай се в тази насока и нека вниманието ти да е непрекъснато насочено към придобиване на метод за подобни наблюдения, тъй като нищо друго не е така способно да сътвори великодушие.
Той се освободи от тялото и разбирайки, че съвсем скоро ще трябва да си иде от хората, се отдаде във вършените от него дела цял на справедливостта, а в другото, което му се случваше, на всеобщата природа. И дори не допуска в ума си да се пита какво ще каже или сметне някой, или какво ще направи срещу него, защото му е достатъчно да знае тези две неща — дали изпълнява справедливо вършеното сега и дали приема с обич отрежданото му в момента. Така може да остави всякаква друга заетост и грижи. И нищо друго не желае, освен да върви по правия път, упован на закона и движейки се по него, да следва бога.
12. Има ли нужда от догадки, когато можеш да прецениш как трябва да постъпиш? Ако успяваш сам, отправи се натам в добро разположение на духа и без да се обръщаш назад. Ако не успяваш, насочи се към най-умните съветници и се опри на тях. А ако нещо друго ти попречи, отправи се нататък, упован на добрите обстоятелства в момента и съзнателно следвайки каквото ти се струва справедливо. Най-добре е да се следва, защото неуспехите са следствие от несъобразяването с него. Безметежен и леко подвижен, ведър и същевременно събран в себе си е оня, който във всичко следва разума.
13. Щом се събудиш, веднага да се запиташ: „Да не би да има значение за тебе, че доброто и достойното, което става, е дело на друг?“ Няма значение. — Да не би да си забравил какви хора са вдигащите толкова шум при хваленето и укоряването на други — какви са в леглото и какви на трапезата, какво вършат, какво преследват и от какво бягат, какво крадат и какво грабят, не с ръцете и краката си, а с най-ценната си част, от която, ако човек пожелае, може да се роди вярност, свян, истина, закон и добро божество?
14. Ето какво казва скромният и образован човек на природата, която дава и взима обратно всичко: „Дай каквото желаеш, вземи си каквото желаеш.“ Казва го не одързостен, а единствено с послушание и добро чувство към нея.
15. Малко време е останало. Изживей го като на планина. Всъщност е без значение дали там или тук, ако навсякъде в света човек живее като в един град. Нека хората видят, нека се запознаят с един човек, който наистина живее съобразно природата. Нека го убият, ако не го понасят. По-добре е, отколкото да живее като тях.
16. Изобщо вече не става дума да обсъждаш какъв трябва да е достойният човек, а да си такъв човек.
17. Непрестанно да си представяш цялата вечност и цялата материална същност, както и това, че всяко нещо поотделно, отнесено към материалната същност, е като смокиново зрънце, а отнесено към времето — като едно завъртване на свредел.
18. Всяка вещ, която попада пред погледа ти, да си представяш вече разпадаща се, подложена на промяна, на гниене, разсипване или тъй както на едно или друго нещо му е дадено да погине.
19. Виж какви са, когато се хранят, спят, съвъкупяват, облекчават естествените си нужди и в други подобни случаи. После ги виж, когато се надуват и перчат или когато се сърдят и ругаят с чувство за превъзходство. И след малко на колко господари стават роби и за какво. И след още малко в какво ще се превърнат.
20. Всекиму е полезно това, което му донася всеобщата природа и тогава му е полезно, когато му го донася.
21. „За дъжд копнее земята. Копнее и величавият ефир.“# А вселената копнее да сътвори това, което ще стане. Та аз казвам на вселената: „Обичам каквото и ти обичаш.“ Не казваме ли същото с фразата „така обича да става“?