22. Или живееш тук и вече си привикнал, или се отправяш другаде и го желаеш, или умираш и си изпълнил задълженията си. Освен това няма нищо друго. Затова бъди в добро настроение!
23. Нека винаги да бъде очевидно какво е това да си на село и че всичко е едно и също и тук, и на село, в планината, на морския бряг и всякъде другаде. Веднага ще попаднеш на това място у Платон: „Огражда се в кошара в планината, казва той, доейки блеещото стадо.“#
24. Какво е моето ръководно начало сега. Какво съм направил от него и за какво го използувам в момента? Да не би да е останало без ум и да се е отделило и откъснало от общността? Да не би да се е претопило и смесило с плътта и да споделя нейните промени?
25. Роб-беглец е който бяга от своя господар. Законът е господар, а престъпващият закона — роб-беглец. Също така и който изпитва огорчение, гняв или страх, не желае станалото, ставащото или предстоящото да стане, определено от управляващия вселената закон, отреждащ всекиму каквото подхожда. Значи който изпитва огорчение, гняв или страх, е роб-беглец.
26. Пуска своето семе в майчиното лоно и си отива. Нататък го поема друга причина, обработва го и се получава дете. Какво беше, а какво става. И отново — пуска храна през гърлото си, а нататък я поема друга причина и я превръща в усещане, влечение и изобщо в живот, в сила и в какво ли не още. Наблюдавай тези неща, които стават толкова скрито, и виждай тяхната произвеждаща ги сила тъй както виждаш произвеждащата сила на тежестта и повдигането, макар и не с очите, но не по-неясно.
27. Постоянно мисли, че всички неща и по-рано са били такива, каквито са сега. Мисли, че и в бъдеще ще са такива. Нека да бъдат пред погледа ти цели трагедии и постановки с подобен характер, които познаваш от собствения си опит или по свидетелства от миналото — примерно целият двор на Адриан, целият двор на Антонин, на Филип и Александър, на Крез. Всички те са подобни, само че изпълнени от други актьори.
28. Представяй си всеки, който страда и недоволствува от нещо, като ритащо и квичащо прасенце, принасяно в жертва. В подобно положение е и оня, който сам и в мълчание оплаква в кревата си нашата обвързаност. И си мисли, че единствено на разумното същество е дадено да следва доброволно случващото се, докато самото следване е необходимост за всички.
29. Насочвай вниманието си към всяко отделно нещо, което вършиш, и се питай дали смъртта е страшна, понеже те лишава от него.
30. Когато те засегне нечия грешка, веднага се отмести и пресметни наум нещо подобно, в което ти бъркаш — примерно, че смяташ парите, удоволствието, славата и друго от този род за благо. Насочил вниманието си натам, лесно ще забравиш гнева си, като съобразиш, че нещо го принуждава. Какво да направи? Или ако можеш, отърви го от принудата.
31. Като видиш Сатирон, представи си някой сократически философ — Еутихес или Химен. Като видиш Еуфратес, представи си Еутихион или Силуан. Представи си, че Алкифрон е Тропеофор и като видиш Ксенофонт, представи си Критон или Север. А като погледнеш себе си, представи си някой друг император и при всеки случай постъпвай по подобен начин. После да ти дойде наум следното. Къде са те? Никъде или където и да е. Така непрекъснато ще виждаш човешките работи като дим и нищо, особено ако си напомняш, че претърпялото веднъж промяна повече няма да се появи в безкрая на времето. Тогава защо се напрягаш? Защо не ти е достатъчно да преминеш краткото разстояние, както подобава? Какво представлява материята, от която бягаш? Какво е всичко, ако не упражнение за разума, който прониква в нещата на живота точно и съобразно науката за природата? Затова упорствувай, докато усвоиш и тези положения, също както здравият стомах усвоява всичко, както лумналият огън превръща в пламък и светлина каквото хвърлиш в него.
32. Нека, ако говори истината, никой да не може да каже за тебе, че не си безизкуствен или че не си достоен човек. И нека да се окаже лъжец, който изрази подобно мнение за тебе. Това изцяло зависи от тебе. Кой може да ти пречи да си безизкуствен и достоен човек? Ти само реши, че няма повече да живееш, ако не бъдеш такъв. Защото липсва разумно основание да живееш, ако не си такъв.
33. Кое е най-разумното, което може да се направи или каже в границите на тази материя? Каквото и да е то, можеш да го направиш и кажеш. Не се извинявай, че нещо ти пречи.
Няма да престанеш да охкаш, додето като сладострастник, потънал в наслаждението си, не изпиташ същото, когато вършиш присъщото за строежа ти на човек при всяка работа, която ти се случва и изпречва на пътя. Нужно е да приемаш за наслаждение всичко, което може да се върши съобразно собствената природа. Възможно е навсякъде. Впрочем на цилиндъра не навсякъде му е дадено да извърши своето движение, нито на водата и огъня, нито на другото, което се управлява от природата или от лишена от разум душа, защото преградите и пречките са много. Но умът и разумът са в състояние, следвайки своята природа и желание, да преминат през всичко изпречващо се. Като държиш пред погледа си лекотата, с която се движи разумът навсякъде, както огънят нагоре, камъкът надолу, а цилиндърът по наклон, нека да не ти трябва нищо повече. Останалите пречки са за този труп тялото. Без намесата на мнението и подкрепата на собствения разум те не са в състояние да пречупят човека, нито да му сторят някакво зло; иначе изпречеха ли се някому, той веднага щеше да се проваля. При всички други творения каквото зло им се случи, толкова зле стават изпитващите го. Докато тук, редно е да кажем, човек става по-силен и по-заслужаващ похвала, ако правилно се възползува от изпречващото му се. Изобщо помни, че на истинския гражданин не вреди това, което не вреди на града, нито на града вреди онова, което не вреди на закона. Никоя от тези несполуки не вреди на закона. А което не вреди на закона, не вреди нито на града, нито на гражданина.