34. За човека, ухапан от истинските възгледи, е достатъчна една фраза, и то най-обикновена, за да му напомни да остави мъката и страха. Примерно:
„Смъртните хора приличат съвсем на листата в гората:
Вятърът сваля едни на земята …“#
Листенца са и децата ти, листенца — и ония, които така убедително те приветствуват с викове и славословят или обратно, те проклинат или укоряват и злословят в себе си. Листенца са също и до които ще достигне твоето име след смъртта ти. Те са други, които „свежи напролет покарват.“# После вятърът ги смъква, а после на тяхното място покарва нова зеленина. Кратковечието е общо за всичко. А ти бягаш и преследваш всичко. Все едно, че е вечно. Скоро ще склопиш очи, някой ще те погребе, а после друг ще оплаче и него.
35. Здравото око е редно да гледа всичко, което е за гледане, и да не казва: „Искам зелено.“ Защото то е за болното око. И здравият слух и мирис е редно да са готови да чуват и миришат всичко, което е за слушане и мирисане. И здравият стомах трябва да се отнася еднакво към всички храни, както воденичният камък към всичко, за чието мелене е създаден. Значи и здравият ум е редно да бъде готов да приема всичко случващо се. Казва ли: „Да са ми живи чедата!“ и „Нека всички да хвалят каквото правя!“, той е като око, което търси зелено, и зъби, които търсят меко.
36. Никой не е дотам галеник на съдбата, щото край смъртния му одър да не се изправят хора, които да приветствуват скръбното събитие. Бил е сериозен и умен човек, но накрая ще се намери някой да си каже с облекчение: „Ще си отдъхнем от този наставник. Към никого от нас не се е показал лош, но усещах, че в себе си ни укорява.“ Та това за сериозния човек. А за колко ли други наши неща мнозина с удоволствие желаят да се отърват от нас. Та имай в ума си, когато умираш, това съображение, то ще направи по-леко излизането ти от живота. „Ето такъв живот напускам, в който най-близките ми другари, стрували ми толкова усилия, молитви и грижи, те именно желаят да си отида, надявайки се, че това може да ги облекчи в нещо.“ Та за какво при това положение човек би настоявал да бъде по-дълго пребиваването му тук? Но недей поради това да си отиваш по-недобронамерен към тях. Напротив — запази своя нрав и остани техен приятел, благосклонен и любезен. И не се дръж тъй, все едно, че някой те откъсва, а както при споходения от лека смърт душата лесно се отделя от тялото, подобно трябва да бъде и твоето тръгване от тях. Понеже природата те е свързала и смесила с тях. — Да, но сега тя те отвързва. — Оставям се да ме отвърже като от близки, но без да се тегля и без да се противя. Защото и това е едно от нещата, съобразни с природата.
37. Привикни, доколкото е възможно, когато някой върши нещо, да се питаш наум: „Този човек към каква цел насочва това действие?“ Но започни от себе си и себе си най-напред подложи на проверка.
38. Помни, че ни разиграва като марионетки това, което е скрито вътре в нас. То е красноречието, то е животът, то е, така да се каже, човекът. Никога недей да намесваш в мисълта си за него представата за обгръщащия го съд и за инструментите, изваяни около него. Те по нищо друго не се отличават от домашните вещи освен по това, че са прикрепени към нас по рождение. Впрочем без движещата ги и даващата им сила причина човек едва ли би имал повече полза от тия части, отколкото тъкачката от совалката, пишещият от перото и колесничарят от камшика.
Единадесета книга