1947.
Седна на пода с книгата в скута, отвори я широко, за да огъне гръбчето, и чукна тежкия том в пода. Дулото на пистолета се заби в крака му, но не обърна внимание на неудобството. Чу се тихо, приятно дрънчене, когато пластмасовото устройство падна върху бетона. Уил затвори очи и отправи мислена благодарност.
Стана и забеляза, че отново се намира срещу офиса на управителя и инстинктивно погледна монитора.
Замръзна.
На екрана имаше движение.
Двама души. Не, трима. С оръжия в ръцете.
Наблюдатели.
Пъхна в джоба си флаш паметта, извади пистолета и свали предпазителя. В пълнителя имаше седемнайсет патрона и още един в цевта. Това беше всичко, нямаше резервни пълнители. Осемнайсет патрона нямаше да му стигнат за сериозна престрелка. Трябваше да измисли по-добър начин за измъкване.
Сигурно бяха покрили всички изходи. Поне имаше едно малко предимство. Можеше да ги види. Имаше ли изход към покрива? Складът вероятно бе построен върху плоча, но ако имаше и подземно ниво, най-добре беше да го намери.
Обиколи тичешком помещението в търсене на пътища за измъкване и преценяване на позициите, като при всяка обиколка се връщаше в офиса, за да провери екипа в лобито.
Нямаше приемливи възможности. Премисли бързо и се приготви за предстоящото насилие. Беше ОХ, но това не означаваше, че следващия път, когато го види Нанси, нямаше да прилича на Шакълтън. Страхът остави метален привкус в устата му.
Декорсо чу в слушалката Фрейзър, който настояваше да докладва обстановката. Зашепна:
— Тихо е, няма следа от…
И адът се отприщи.
Осветлението изведнъж се включи и оглушително зави сирена — толкова силно, че на човек му идеше да затисне ушите си с длани.
— Пожарната сирена! — извика Декорсо толкова силно, че Фрейзър успя да го чуе през врявата.
— Сигурно е включена към централата! — изкрещя му в отговор Фрейзър. — Пожарникарите ще пристигнат всеки момент! Действай! Пипни го! Моят екип — останете на позиции!
— Ясно — извика Декорсо. — Влизаме!
Декорсо нареди на хората си да отключат вратата и тримата влетяха в склада и незабавно се разделиха.
Почти замръзнаха от гледката пред тях.
Цялата редица роботи сякаш танцуваше конга. Механични ръце обръщаха страници. Ослепителна светлина осветяваше хартията. На компютърните дисплеи се появяваха дигитализирани текстове.
Декорсо забеляза нещо. Стори му се, че вижда черна стомана зад сканиращата кутия на един от роботите в средата.
— Оръжие! — изкрещя той през оглушителния вой на сирената и вдигна собствения си пистолет.
Уил беше в позиция зад робота. Дръпна спусъка два пъти и куршумите се забиха в гърдите на Декорсо. Мъжът примигна, рухна на колене и заби лице в пода. Другите двама наблюдатели бяха много добри, вероятно бивши служители от специалните служби и през следващите няколко секунди Уил усети колко са хладнокръвни под обстрел.
Никой от двамата не се разсея от факта, че водачът им е свален. Онзи отляво на Уил се метна зад една метална количка и откри огън по всички роботи в средата. Ясно беше, че не знаеше къде точно се намира Уил. Разлетяха се късчета хартия и пръснато стъкло, но механичните ръце продължаваха да търсят страници за обръщане.
Уил се съсредоточи върху мъжа от дясната му страна, който беше по-открит, приклекнал, търсещ мишена. Прицели се и стреля три пъти. Наблюдателят изпъшка и падна, под якето му започна да се образува локва кръв.
Изстрелите на Уил и пламъкът от дулото послужиха като ориентир и третият стреля в робота му. Уил се метна зад машината и усети изгаряща болка от вътрешната страна на лявото си бедро, сякаш някой го дамгосваше с нажежено желязо. Крачолът му бързо се пропи с кръв. В момента нямаше възможност да се занимава с раната. Ако беше улучена бедрената артерия, с него бе свършено. Скоро щеше да разбере. Нещата щяха да станат сиви, после щеше да дойде ред на пълния мрак.
Роботите бяха наредени толкова близко един до друг, че почти образуваха плътна стена. Уил запълзя наляво, докато не се озова зад най-отдалечения. Вече не знаеше къде е заел позиция последният наблюдател. Кракът му кървеше силно, но всичките му сетива работеха. Ако куршумът беше засегнал артерията, вече щеше да умира.
И тогава последният наблюдател направи грешката да се подчини на заповед.
Фрейзър крещеше като луд в слушалката му.