— Трябва да вляза в интернет.
— Има безжична мрежа — рече Спенс. — Нарича се Хенри Нет.
Уил щракна върху иконата.
— Иска ми парола.
— Не можеш ли да я познаеш? — попита го Спенс и намигна.
— Не, не мога. — Изобщо не му беше до игри.
— Обзалагам се, че можеш.
Пръсна се стъкло.
През разбитите плъзгащи се врати нахлу горещ въздух от възвишенията.
В стаята имаше още двама мъже.
После от коридора се появи трети.
Уил гледаше дулата на два пистолета „Хеклер и Кох“ в ръцете на задъхани, здрави млади мъже. Фрейзър държеше нещо по-леко — „Глок“ като неговия.
Уил нямаше сили, нито възможност да измъкне бързо собствения си пистолет от кобура. Един от наблюдателите му го взе и го хвърли през разбитото стъкло в басейна.
— Вземи компютъра — нареди Фрейзър на подчинения си.
Машината беше изтръгната от слабата хватка на Уил.
— Къде е флаш паметта?
Уил бръкна в джоба на панталона си и хвърли паметта на пода. Нямаше смисъл да се прави на интересен. Беше изгубил.
— Можеше да почукаш, Фрейзър — укори го Спенс.
— Да, следващия път. Не изглеждаш добре, Хенри.
— Емфизема.
— Не съм изненадан. Винаги си бил заклет пушач. Даже нарушаваше правилата и пушеше в лабораторията, помниш ли?
— Помня.
— И продължаваш да нарушаваш правилата.
— Аз съм просто пенсионер, който ръководи малък клуб. Може и ти да поискаш някой ден да влезеш в него. Не събираме членски внос.
Фрейзър се отпусна уморено в един стол срещу тях.
— Трябва да ми дадете книгата за хиляда петстотин двайсет и седма, както и всички материали, които сте намерили в Кантуел Хол. До последния.
— Защо не ни оставите на мира? — запротестира Кениън. — Ние сме просто двама старци, а той е ранен. Нужна му е медицинска помощ.
— Не съм изненадан, че и ти си замесен, Кениън. Непрекъснато се въртеше около Хенри. — Фрейзър посочи Уил с пистолета си. — Този уби двама от хората ми — произнесе с равен глас. — Да не мислиш, че ще го водя на доктор? С кого си мислиш, че говориш? Да не смяташ, че ще обърна и другата си буза?
— И по-велики от теб са го правили.
Фрейзър се разсмя.
— Спести си думите, Алф. Винаги си бил от слабаците. Поне на Хенри му стискаше. — Насочи вниманието си обратно към Спенс и Уил. — Дайте ми книгата и ми кажете какво сте открили в Англия. Така или иначе ще науча.
— Не му давай нищо, Хенри — възмутено се обади Кениън.
Фрейзър повдигна вежда и един от хората му зашлеви Кениън с опакото на дланта си. Старецът рухна на колене.
— Остави го на мира! — извика Уил.
— Или какво? — озъби му се Фрейзър. — Какво ще направиш, ще ме опръскаш с кръв ли?
— Майната ти.
Фрейзър се извърна и заговори на Спенс.
— Знаеш какви усилия се полагат за запазването на Библиотеката в тайна през всички тези години, Хенри. Да не мислиш, че ще се спрем пред каквото и да било, за да научим всичко за липсващата книга? Това е по-важно от всеки от нас. Ние сме само незначителни пешки. Още ли не си го проумял?
— Нищо няма да ти кажа — твърдо заяви Спенс.
Фрейзър поклати глава и насочи пистолета си към Кениън, който все още бе коленичил на пода от болка и шок, а може би в молитва. Стреля веднъж в коляното му.
Кръвта пръсна във въздуха и човекът изкрещя от болка. Уил се опита да стане, но по-близкият до него наблюдател го бутна обратно. Уил размаха ръце, но онзи го укроти с рязък, жесток ритник в бедрото, точно над раната. Уил зави от болка.
— Алф! — изкрещя Спенс.
— Сложи му турникет — нареди Фрейзър на другия си подчинен. — Не искам да му изтече кръвта.
Младият мъж се огледа и забърза към Спенс да свали вратовръзката му. После се втурна към Кениън и започна да я стяга точно над коляното.
— А сега ме чуй добре, Хенри — рече Фрейзър. — Ако не ми дадеш каквото искам, ще сваля онзи турникет и след минута с него ще е свършено. Ти решаваш.
Спенс бе станал пурпурен от ярост и с мъка си поемаше дъх.
— Копеле такова! — изхриптя.
И насочи скутера си право към Фрейзър.
Не ставаше за таран — триколесна червена машина, развиваща максимална скорост десетина километра в час. Фрейзър сигурно можеше просто да вдигне краката си, за да избегне сблъсъка, но бе уморен и не бе подготвен за подобна реакция. Затова изстреля два куршума в лицето на Спенс — един в устата и един в лявото му око.